ЕК изисква от България „точна дата“ за затваряне на въглищните централи

Европейската комисия иска ясен план от България за затварянето на своите електроцентрали на въглища и да гарантира, че европейското финансиране за регионите не отива само за столицата София. Това са двете условия, поставени от Брюксел за разглеждане на българския план за възстановяване и споразумението за партньорство за периода 2021-2027 г., предаде euractiv.bg.

Вицепремиерът по европейските проекти Атанас Пеканов беше цитиран от Mediapool.bg, че България е „изненадана от резкия тон на европейските институции за (затваряне) на въглищните електроцентрали и прехвърлянето на средства към Югозападния регион (с изключение на столицата София). Те не разбират колко е трудно да се вземе решение в условията на политическа несигурност ”.

България е силно зависима от въглищата, тъй като има големи находища. Близо 40% от електроенергията идва от въглища, 36% е ядрена и 23% възобновяема енергия. В момента държавата се управлява от временно правителство, а политическата криза води до трети парламентарни избори за една година.

Комисията обаче засилва натиска и иска точна дата за затварянето на електроцентралите на въглища, докато България не желае да го направи по политически причини.

Близо 100 000 икономически активни българи работят в индустрии, свързани с въгледобивната промишленост.

До 2030 г. България планира да затвори 1800 мегавата въглищна мощност, но затварянето на трите големи електроцентрали на въглища в басейна на река Марица трябва да стане след 2035 г. Няма ясен срок за това.

 Пеканов заяви пък, че съгласно одобрения интегриран план е заложено въглищните централи да работят до края на 2035 г. Именно такова предложение направи в сряда и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), предаде Медиапул.

"Предвид заплахата от пропускането на всякакви възможности за осигуряване на адекватно солидарно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи, настояваме държавните институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно поставени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни срокове 2025 г., 2030 г. и 2035 г., както и с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство – например 31 декември 2035 г.", посочва в позицията си АИКБ.

Под въпрос са 2 млрд. евро

От разписването в двата стратегически документа на ясни срокове за затварянето на въглищните централи зависи отпускането на 2 милиарда евро от Европейската комисия за различни проекти.

Единият е свързан с реализацията на големия газов проект за около 800 милиона евро. Той е заложен в Националния план за възстановяване и развитие и предвижда държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" да се отвори за частни капитали, чрез които част от въглищните ѝ мощности да бъдат трансформирани в газови до есента на 2025 г., за да заработят с водород от 2030 г. За тази цел бъдещите инвеститори ще получат около 1 милиард лева евросубсидия, но само ако осигурят и 680 млн. лв. собствени средства.

Освен това от Фонда за справедлив преход са планирани да бъдат инвестирани 1.2 милиарда евро в трите области - Стара Загора, Перник и Кюстендил, в които има въглищни централи. Брюксел настоява средствата да отидат за подобряване на живота и създаване на нови работни места в трите области.

България обаче не е съгласна и иска част от средствата да могат да бъдат използвани и в други области, в които има проблеми с екологията. Пеканов обясни, че Европейската комисия не отстъпва от искането си, като към момента е постигнат компромис право да използват част от тези средства да имат и съседните 8 общини на трите области.

По думите му този въпрос най-вероятно ще остане отворен в Споразумението за партньорство с опция да бъде решен с допълнителен анекс от редовно правителство.

Парите за регионите

Споразумението за партньорство се спъва и от разпределянето на парите за 6-те планови региона, посочи Пеканов.

Спорният момент е, че София не е в отделен регион, въпреки че е излязла от зоната на изоставащите. Столицата е в Югозападния регион заедно с областите Благоевград, Перник, Кюстендил и Софийска. Така целият регион влиза в по-висока категория на средно развитите региони и съответно получава по-малко европейски средства.

Предложението на България е да има трансфер на средства от другите 5 региона към Югозападния, каза Пеканов. Той не пожела да конкретизира за какви средства става въпрос. Уточни обаче, че Брюксел е поставил изрично условие за гаранции, че този трансфер на средства няма да отиде в София, а в изоставащите общини.

Образно казано, ако всички евросредствата за регионите са разпределени 85% за 5-те региона и 15% за Югозападния, то от тези 85% се взимат общо 17% и се дават на Югозападния, но те трябва да бъдат инвестирани само в общини от областите Благоевград, Софийска, Кюстендил и Перник, обясни Пеканов.