2 страха от раждане - шум и височина, другите ги придобиваме: Учените

Изследвания в областта на развойната психология — особено експерименти като „визуалната пропаст“ на Елинор Дж. Гибсън и Ричард Д. Уолк (1960) — показват, че бебетата проявяват колебание или тревожност, когато са поставени близо до привидно спадане, което подсказва за вроден страх от височини.

По сходен начин силните шумове предизвикват стряскане или уплашена реакция у новородените, което се тълкува като вроден рефлекс и възможен страхови стимул.

Смята се, че тези два страха — акрофобия (страх от височини) и фонофобия (страх от силни звуци) — са еволюционни механизми, целящи да предпазят бебетата от падане или опасни ситуации.

Други често срещани страхове (напр. от тъмното, змии, паяци, социална оценка) не са вродени, а се усвояват с времето чрез преки преживявания, наблюдение и културно влияние.

Дете може да развие страх от змии, ако родител реагира силно на такава, или да формира страх от провал заради социални очаквания.

Затова, макар основната идея да е подкрепена от научни данни, важно е да се отбележи:

Вродено не означава универсално — интензивността и проявата на страховете варират.

Някои изследователи смятат, че може да има повече от два вродени страха (например потенциален страх от задушаване).

Обучението и генетиката си взаимодействат; не всички научени страхове са изцяло социални.

Наталия Каменова