Чиновниците ни струват цели 16 милиарда лева

Никой не иска да ядоса полицаите

Системата на вътрешните работи взе основния пай от актуализацията на бюджета в частта възнаграждения. За административна реформа и ефективно управление депутатите одобриха извънредни 297 млн. лв., като МВР получи 175 млн. лв. от тях. Със средствата е достигнато 20% увеличение на възнагражденията по данни на МФ. Тъй като актуализацията влезе в сила от средата на годината, допълнителният ресурс за МВР за покриване на това увеличение през 2023 г. възлиза на 350 млн. лв.

Срещу тези допълнителни средства депутатите задължиха министъра на вътрешните работи да внесе в срок до 1 септември доклад за структурните промени в Министерство на вътрешните работи. Внесен ли е такъв можем само да гадаем, но за особени реформи в МВР миналата година никой нищо не разбра.

С допълнителните средства, отпуснати при актуализацията, разходите за персонал в МВР вече скочиха над 2 млрд. лв. – от 1,8 млрд. в първоначалния вариант на бюджет 2022 на 2,17 млрд. лв. в проектобюджет 2023. От МВР обаче продължават да твърдят, че парите не стигат и настояват за допълнителни 150 млн. лв. и за тази година. В отговор на това искане при съгласуването на проектобюджет 2023 от МФ са изтъкнали, че увеличението през 2022 г. за системата е относително високо – 20%, като за сравнение в структури на министерството на правосъдието като дирекция „Изпълнение на наказанията“ и „Охрана“ е достигнат едва 8,7% ръст при актуализацията.

От ГЕРБ вече обещаха да осигурят исканите от полицаите 150 млн. лв. въпреки силно ограничените възможности на бюджета и така МВР може да се похвали с половин милиард ръст в рамките на една календарна година. Срещу тази голяма сума не е ясно с какво се е подобрила работата на системата и останалите сектори само настръхват срещу нея.

Едните – гласовити, другите – сирачета

На този фон има второстепенни разпоредители с бюджет, които буквално са забравени от изпълнителната власт и в тях възнагражденията не помръдват с години. Те са като цяло и на много ниски нива. Националният статистически институт, който излезе на протест, буквално е замръзнал във времето. През 2021 г. разходите за заплати са били 21,36 млн. лв., за 2022 г. – 21,5 млн. лв. За 2023 г. са им заложили 10% ръст и бюджетът малко е мръднал нагоре – до 23,7 млн. лв. Тук нещата като достигнато ниво на заплащане буквално са трагични – брутните заплати са 1000-1200 лв. по данни на синдикатите.

За възнаграждения протестират и служителите на НОИ, на които ляга тежката отговорност да претворяват в разчети всяко депутатско хрумване за пенсиите. Тук има и незаменими експерти, които скоро ще се окажат съвсем близо до минималната заплата. Разходите за заплати в НОИ при актуализацията на бюджет 2022 бяха подминати за увеличение и сега се предлага 10% ръст, но служителите са недоволни. Протестът е разбираем на фона на много по-големия ръст, допуснат на други места.

На този фон има министерства, които увеличават чувствително бюджетите си за заплати. Спортното министерство, което бе сред ведомствата, отчели административна реформа (разбирай промени в правилника), за 2023 г. е с проектобюджет за персонал в размер на 8,9 млн. лв. при 5,4 млн. лв. през 2022 г. Това е ръст от 65%. В министерството миналата година имаше решение за определяне на нови стартови заплати, което е довело до ръст на всички по веригата.

Предстои да видим кой до какво ще се добере като допълнителни жестове при окончателното гласуване на държавния бюджет, но това надали ще доведе до някаква системна картина и политика в областта на доходите. До края на годината ще се разбере и има ли енергия вицепремиерът Мария Габриел да постигне нещо смислено със Съвета за административна реформа, който оглавява. България още няма бюджет за 2023 г., а вече дойде времето да се окомплектова проектобюджет 2024. Шансовете да има повече справедливост в плащането на администрацията и в него не са големи.