35 души, свързани с бившите служби, все още работят във външното министерство

Изборът ѝ бе бързо "редактиран" от партията ѝ "Има такъв народ" и премиера Кирил Петков.

Даниел Лорер от "Продължаваме промяната" обясни избора на Генчовска с това, че кадровата база във Външно министерство е ограничена до такава степен, че е трудно да се подберат подготвени хора без ДС-обвързаност.

Това до известна степен е вярно, тъй като в Закона за дипломатическата служба са заложени високи изисквания за ръководните постове, които изискват дълга кариера. Генерален директор в специализираната администрация на Министерството на външните работи, например, може да бъде само дипломатически служител с дипломатически ранг не по-нисък от "пълномощен министър", който има професионален опит като ръководител на задгранично представителство.

От друга страна обаче за повече от 30 години вече е формирано и ново поколение дипломати.

Според информация от МВнР към януари шестима души заемат ръководни длъжности - четирима са началник на отдел, един е директор и един е генерален консул. Един пък е временно управляващ българско посолство.

По-рано подобни назначения за временно управляващи се използваха, за да бъде заобиколен общественият консенсус работили за бившите служби да не бъдат пращани за посланици, тъй като има съмнения дали те се ползват с доверието на партньорите в ЕС и НАТО.

От 13 декември, когато новото правителство пое управлението, са били назначени трима нови души, свързани с бившите служби – началник на кабинета на министъра и двама съветници. Тези назначения обаче публично бяха отменени.

Въпреки това допускането им беше сигнал, че тези кадри могат да бъдат "реабилитирани" при новото управление на външно министерство.

До 4 януари обаче то е освободило общо 8 служители с принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

За последните пет години пък са освободени общо 47 души, работили за бившите служби.

Източник: Медиапул