Как Градус незаконно гледа норки, убива ги в газови камери и не плаща данъци с решаващото съдействие на НАП, БАБХ, МЗХГ, Прокуратурата и ТЕЦ на Ковачки?

установено разминаване между броя на животните, които се отглеждат в Маджерито и капацитетът на фермата според разрешителното, с което тя разполага. В положения срок, без никакви промени по клетки, халета и т.н., директорът на ОДБХ издава документ, че капацитетът на фермата за норки е точно такъв, какъвто трябва да бъде.

Като стана дума, въпросният собственик е твърде специален човек. Фермата за норки се притежава и управлява от братовчедите Ангел и Станислав, синове на братята Иван и Лука Ангелови. Бащите държат по 40.72% дял в Градус АД – водещ производител на пилешко месо и олио (с марка Бисер), с активи от 363 млн. лв.

Кожи за смет

Българите обичат пилешко и бизнесът на Ангелови се разраства внушително през годините. Проблемът е, че след като пилетата се заколят и разфасоват, остават отпадъци. Градус АД отдавна се чуди какво да прави със страничните животински продукти (СЖП) и през 2007 г. се сеща за най-икономичния вариант: да ги изсипва на депото за смет на Стара Загора. Всеки ден, десетки тонове.

След намесата на ветеринарно – санитарната служба, тази практика е спряна и са наложени глоби, но търсенето на евтино решение за справяне със СЖП не спира. Така през февруари 2014 г. край Маджерито, на 8 км от Стара Загора, са заселени първите визони. От гледна точка на свободния от морални скрупули бизнесмен, това е брилянтен ход: по информация на самия инвеститор, годишно норките ще поглъщат над 23 хил. тона СЖП, което ще спести внушителни разходи за инсинератори. А кожите на визоните ще са приятен бонус.

Според статистиката на Kopenhagen Fur, през 2017 г. кожата на визон е струвала средно 237 датски крони, или около 30 евро. Ако фермата произведе 100 хил. кожи годишно (някои норки се оставят живи за разплод), тя ще има 3 млн. евро приход.