ЕК глоби България със 77 млн. евро заради държавния газов монопол

Според шефа на БЕХ обаче потребителите на са претърпели никакви вреди. "Не съм съгласен с твърденията на ЕК, тъй като във визирания период "Булгаргаз" работи по регулирани цени и неведнъж е продавал природния газ под себестойност. Това не може да се случи с един частен оператор", каза Петьо Иванов.

Лавина от друг искове

От съобщението на ЕК става ясно, че всяко лице или дружество, пострадало от антиконкурентното поведение на БЕХ, "Булгагаз" и "Булгартрансгаз", може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от ЕС. И съдебната практика на Съда на ЕС, и Регламент № 1/2003 на Съвета потвърждават, че при дела в националните съдилища окончателно решение на комисията представлява доказателство със задължителна сила, че поведението се е състояло и е било незаконно.

Това значи, че желаещите да осъдят дружествата не е необходимо да доказват отново, че е имало нарушение на антимонополните правила.

Също така това, че комисията вече е наложила глоба на участниците в картела, няма да е предпоставка за намаляване на евентуалните обезщетения.

5 години чакане

Разследването започна през 2013 г., а през 2015 г. ЕК формулира подозренията си за нарушение и оттогава се провеждаха преговори между Брюксел и София. Българското правителството предлагаше да се приватизира миноритарен дял от "Булгартрансгаз" с право на инвеститора на вето за всички важни решения в дружеството. ЕК обаче не счете предложенията на правителството за достатъчни да поправят ситуацията на газовия пазар и настояваше за продажбата на мажоритарния дял в дружеството.

"За нас това е червена линия, която ние не можем да прекрачим. Българският оператор обслужва инфраструктура, която е свързана с нашата национална сигурност", потвърди сега Петкова.

Самото решение на ЕК ще бъде публикувано в сряда и едва тогава ще стане ясно каква точно е била позицията на държавата в спора. Последно през юли Народното събрание възложи на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да предприеме действия за постигането на споразумение по делото, след като преди това - на 24 ноември 2017 г., депутатите бяха решили България да не признава вина по този казус. Промяната в позицията се наложи поради приключилия междувременно със споразумение спор на ЕК с "Газпром". Но очевидно това не е допринесло за приключването на спора без глоба.

 Източник: Капитал