След като 19 минути писа за незаконни моменти в проекта за нов антикорупционен ... закон, подготвян от властта, Висшият адвокатски съвет и световната правозащитна организация Трансперънси интернешънъл разкостиха управляващите заради него. ВАдС публикува силно критично становище за антикорупционния закон, подготвен от правосъдното министерство. Критиките на адвокатурата са крайни и изключват възможността за саниране на проекта, защото в основата му лежи изцяло погрешна концепция, съобщава "Капитал". Вчера се разбра, че експерти от адвокатурата подготвят искане до Конституционния съд за обявяване за противоконституционни текстове от новоприетия Наказателно-процесуален кодекс (НПК).
В момента текат обществени обсъждания по двата проекта - на управляващите и на БСП, за нов Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, добавя Дневник. Кабинетът предложи своя законопроект като основна част от правителствената програма за съдебна реформа и борба с корупцията и в отговор на препоръките на Европейската комисия.
Това е и вторият опит за приемане на антикорупционен закон. В края на мандата на предишния парламент от програмата на правната комисия и Народното събрание отпадна проекта, известен като закона на тогавашния вицепремиер Меглена Кунева.
Становището на адвокатския съвет за сегашния вариант на проекта на ГЕРБ пък е второто, което придобива публичност, след като миналата седмица Съюзът на съдиите в България се срещна с парламентарната група на левицата и изложи своите препоръки за проекта на социалистите. За него стана известно половин месец след проекта на ГЕРБ.
И в двете становища акцентът се поставя върху сбърканата концепция на законите и органите, които те предлагат да се създадат, цитира Дневник.
Далеч по-критично е становището на адвокатурата към проекта на правителството. В него се акцентира и на незащитимостта на концепцията да се съберат на едно място няколко закона и няколко неработещи институции.
"Проектът е противоконституционен по концепция, а в частта му за отнемане на имущество в полза на държавата противоречи не само на конкретни конституционни норми, но и на международни и европейски правни стандарти и на основни принципи на правото по Европейската конвенция по правата на човека, на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 3 април 2014 г.", се казва директно в становището.
В разрез с конституцията, законите и принципите на правовата държава със закона се създава орган с безконтролна и безотговорна власт в лицето на Комисия за противодействие на корупцията и за установяване на незаконно придобито имущество, което заплашва с непоправимо увреждане личните и имуществените интереси на практически неограничен брой хора. Дейността на комисията не подлежи на съдебно-административен контрол, въпреки че със своите актове тя се намесва в личната сфера на гражданите. Законът дава специален имуществен имунитет на членовете и органите на комисията, защото няма да носят имуществена отговорност, ако с дейността си са причинили вреди, освен ако са извършили престъпление.
Доколкото проектът предвижда цялата тази власт да се даде на орган, изграден върху сегашната Комисия за отнемане на незаконно имущество (КОНПИ), в становището на адвокатурата се заявява, че въпреки насажданото мнение КОНПИ далеч не е успешен орган. Опитът да се представя нейната дейност като пример и панацея за борбата с корупцията може да заблуди за кратко ЕК и Механизма за сътрудничество и проверка, но "всъщност тя е напълно нефункционален орган", широко рекламираните нейни успехи са илюзия, а отчетите ѝ представляват съзнателно невярно отразяване на действителните факти, пише в позицията на адвокатурата. Ако дейността на КОНПИ бъде подложена на детайлна ревизия, ще се разбере, че този орган е лишен от всякакво основание да съществува - икономическо, юридическо или политическо. Твърдението за успешната КОНПИ може да бъде оборено от една ревизия, която да установи каква част от нейните искове са уважавани, колко от актовете за отнемане на имущество са годни за изпълнение, какви са разходите за издръжката и разноските по отхвърлените от съда искове, какви са обезщетенията по Закона за отговорността на държавата за вреди, пише в становището.
Частта за отнемане на незаконно имущество представлява видимо пришитото "чуждо тяло" към закона и "неприкрит опит на държавата да спечели служебна победа при съдебните процеси".
Юридическата "иновация" - изобретяването на законовото понятие "незаконно придобито имущество", всъщност е класически юридически нонсенс, пише в становището. Континенталното право не признава възможност едно имущество да бъде придобито по незаконен начин – чрез престъпление или друго нарушение. Ако една сделка противоречи на закона, тя е нищожна и следователно не може да прехвърли право на собственост, поради което държавата няма как да отнеме имущество от някой, който не му е собственик.
Но така държавата получава право да иска отнемане на конкретно имущество под предлог, че то не е придобито по законен начин или със законни средства, без да дефинира кои начини и средства са законни.
В мотивите към проекта се говори за "въвеждане на обратна тежест на доказване", която съществувала в други европейски страни, но не се уточнява, че там тази процедура не се отнася до отнемане на незаконно имущество, а на имущество, получено в резултат на определени тежки престъпления; това се осъществява не в хода на гражданска процедура, а на наказателна процедура, и обратната тежест на доказване е приложима само спрямо осъдените, но не и спрямо третите лица в процеса.
Законът лишава потърпевшите в това производство от средства за защита или налага такива ограничения, че прави невъзможно тяхното използване. Въвеждат се многобройни доказателствени презумпции, които обвързват съда в преценката му. Така законът създава един "практически неизчерпаем източник на неоснователно обогатяване на държава, която съзнателно не поддържа работеща защитна система срещу престъпления и правонарушения, като по този начин генерира при пряката си дейност благодатни условия за "придобиване на незаконно имущество", пише в становището.
Проектът прави опит да уреди обществени отношения от диаметрално противоположни области, свързвани единствено от възможността да предизвикат имуществена проверка, а оттам - и производство по отнемане на незаконно имущество. На новата комисия се възлагат превенцията на корупционно поведение, декларациите на несъвместимост, имущество и интереси, защита на сигнализиращите, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, противодействие на корупцията, контрол и производството по отнемане на имущество. Неудачният опит за компилация се илюстрира ярко от отсъствието на дефиниции за основни понятия, се сочи в становището.
Трудно обяснимо е механичното смесване на няколко самостоятелни административни производства – за превенция на корупцията, конфликт на интереси, "заварената неудачна административно-гражданска процедура по отнемане на незаконно имущество", имотните декларации на висшия ешелон и процедурата по несъвместимост. Още по-трудно обяснимо е въвеждането на специални предпоставки, за да се образува производство за отнемане на "незаконно имущество" - извършването на определени престъпления, административни нарушения, или нарушаване на правилата за конфликт на интереси, пише в становището. Излиза, че извършителите на други престъпления или нарушения могат свободно да разполагат с имущества без установен законен източник.
Изрично се отбелязва, че проектът на Министерството на правосъдието не се различава съществено от "проекта Кунева", затова всички критики на адвокатите към предишния проект, както и критичната позиция на Върховния касационен съд остават валидни и актуални.
Офнюз цитира не по-малко убийствена позиция на световните правозащитници Трансперънси Интернешънъл. Основните критики срещу законопроекта са свързани с това, че има правни недомислици и смесване на области на правно регулиране.
На първо място от "Прозрачност без граници" смятат, че има разминаване в разбирането за мандатността на новия антикорупционен орган. Записано е, че комисията има мандат от 6 години, но същевременно тя е определена и като „постоянно действащ орган“. Това прави двете формулировки несъвместими, смятат от организацията.
В същото време няма ограничение в броя мандати, които членовете на комисията мога да имат:
Това е подход, който противоречи на цялостната тенденция в българското законодателство при формирането на подобен тип органи – винаги се определя брой на мандатите. За толкова значим орган и с оглед голямата продължителност на мандата е удачно той да бъде ограничен до един. Може да бъде разгледан и по-кратък мандат, но с ограничение във възможността за неговото повтаряне. Например два мандата по четири години.
От "Прозрачност без граници" коментират още, че председателят на новия орган еднолично ще назначава директорите на дирекции и инспекторите. Това пък води до възможност за еднолично управление, за това се прави и препоръка за създаването на колегиален орган, чиито членове да да имат законово разпределение, правомощия и ресори, а тяхното назначаване, освобождаване иоценка за работата не би трябвало да са пряка функция от волята на председателя.
В същото време новосъздадената антикорупционна комисия ще има разследващи правомощия - оперативно-издирвателна дейност, в която да се използват СРС. "Запазването на такъв подход, при който се надхвърлят пределите на наказателното правораздаване и защитата на националната сигурност, вероятно ще доведе до колизия с възприетото разбиране по приложението на ЕКПЧ", се казва в становището.
Друг проблемен момент в законопоректа е смесването на кръга лица, които могат да бъдат проверявани. Според текстовете на закона това са лицата, заемащи висши държавни длъжности, но в същото време новият антикорупционен орган ще има правомощия и по закона за отнемане на имущество, който пък не разграничава проверяваните лица спрямо постовете, които заемат.
Недостатък в новия закон е и идеята за създаването на специална, „извънбюджетна“ сметка. "Подобен прецедент създава стимул за свръх-активност от страна на органа, а от там - и не винаги достатъчно обосновани искания за отнемане. Отговорността за причинени вреди ще бъде в тежест на бюджета. Не може да се подмине и фактът, че регламентация за целите и правилата на разходване на тези средства законодателят не е предвидил", се посочва още в становището.
В петък в първия ден от новия парламентарен сезон ще се проведе обществено обсъждане на законопроекта.
facebook.com
