БГ юношите - рекордьори в ЕС по пушене, пиене и лека дрога

16-годишните българи също като родителите си са сред рекордьорите в Европа по пушене на цигари, пиене на алкохол и употреба на лека дрога.

За съжаление, се наблюдава тенденция на увеличение на пушенето на канабис, коментира Момчил Василев от Центъра по наркомании.

От 1997 г., когато сме били под средното за Европа ниво, сега вече сме над, въпреки че тенденцията за другите страни е точно обратната.

26% от 16-годишните у нас си признават, че са опитвали някакъв наркотик,

показват данните от проучване, проведено в общо 36 европейски държави. Според него това се дължи на факта, че все повече момичета посягат към леката дрога.

Най-ниски нива на употреба има в Албания, Молдова, Норвегия и Румъния – около 4-5% във всяка от страните. За успокоение Василев цитира данни, според които в Чехия 42 на сто от учениците са опитвали марихуана или хашиш. Статистиката за Франция и Монако също е стряскаща – 38%.

През последната година 83% от 16-годишните българи са пили някакъв алкохол. Всеки 9-и младеж е споделил, че си пийва на всеки трети ден. Все още има разлика между момчета и момичета, като младежите посягат по-често към чашката, обясни Мина Чилева от Центъра за обществено здраве. Тя обаче допълни, че

нашите младежи напълно си дават сметка за последствията от злоупотребата с алкохол

и са на първо място в класацията по осъзнаване на проблемите, които им създава това – лошо отношение с родителите, слаби резултати в училище и съжаляване за секс без презерватив.

Проблемът на българските ученици е не пиенето на алкохол, а прекомерната му употреба, обясни по-рано пред БНР Момчил Василев, директор на Националния център по наркомании.

По думите му злоупотребата с алкохол се е превърнала в новата парти култура на децата на подрастващите –

те не просто отиват да пийнат, а отиват на купон, за да се напият, да покажат кой може да се напие повече.

„Проблемът едва ли е чак толкова задълбочаващ се, колкото просто си стои във времето и не се развива по отношение на неговото решаване“, обясни Василев. Според думите му пред радиото основните причини за пристрастяването се коренят в ценностната система на младите хора, комуникациите между младото поколение и социалните системи и не на последно място - родителския пример.