Топмарки кисело мляко не отговарят на стандартите

Много се говори напоследък против мерките на Министерството на земеделието за въвеждане на правила в млекарския бранш. 19’ отдавна пише по тази тема, която е важна за живота и здравето на всеки българин. Истински взрив в интеренет предизвика публикацията ни, посветена на темаата с недостига на мазнини в Бор-Чвор. Този път няма да се позоваваме само на източници от Българската агенция по храните, а на конкретни данни от изследване на уважаваната организация Активни потребители, пубикувани от нея. Те се отнасят за спазването от страна на топмарките на пазара на въведения през 2010 г. държавен стандарт.

Започваме с Бор-чвор, понеже са ни слабост. Без да имаме вина, товамляко има по-малко от необходимото количество от бг бацила, който прави продукта истински. Не стига количеството на бацила и при марките Чех, Табу, Маркели, Сердика, Герма.

Изследването на Активни потребители става още по-интересно в графата масленост. Излиза, че млякото при почти никоя от 16-те топмарки не отговаря на записаното от самата нея на етикета. При Бор-чвор пише 3,6, а реално е 3,3, което потвърждава нашата публикация отпреди няколко седмици. Дори при считаната за еталон Верея, при Пършевица, при перетендиращото за натурално Ел Би, при Мегле имаме разминавания.

Съдържанието на млечен белтък е единствената категория, по която всички влизат в стандарта. Почти сто процента от топмарките покриват и изискванията на държавата и потребителите за киселинност.

Така се оформя и крайното класиране. С 44,4 точки лидер на пазара е Домлян.  Сред тези, които покриват оценка 5 и нагоре са още Мегле, Пършевица, Елена, Родопея, Сердика.

Под стандартното ниво на сензорната оценка с максимален брой точки 48 остават немалко от известните брандове. Бор-чвор например остава със скромните 34 от 48 точки. С най-малък сбор от 31 пункта е Хармоника, което обаче е лидер по наличие на бг бацила на киселото мляко в него и затова оправдава етикета си „био”.