41% от българите живеят в пренаселени жилища

 41% от българите, или 4 от всеки 10 живеят в пренаселени жилища при средно 17% в целия ЕС, сочи изследване на Евростат за състоянието на жилищния фонд, публикувано в сряда, Данните са към 2016 г. Това означава, че всеки от тях живее на по-малко от 25 квадратни метра площ, а ако са тийнейджъри, не разполагат със своя самостоятелна стая.

15% от населението в България (около 1,1 млн. души) живеят в жилища, които се обитават от повече от едно семейство. Най-често това са няколко поколения, които живеят под един покрив. Според изследването не е рядкост у нас заедно да живеят по три поколения, т.е. по 6 до 9 човека върху площ от 60-70 квадратни метра. В много от случаите те не живеят така целогодишно, а просто възрастните родители идват да живеят при децата си в градовете през зимата, тъй като през този сезон условията в техните жилища са по-тежки, пише 24 часа.

Според същото изследване около 80% от децата в България под 18-годишна възраст, както и около 60% от младите хора на възраст между 16 и 29 години са членове на домакинства, които живеят в пренаселени жилища.

Жилищното положение обаче не е еднакво навсякъде. То е най-тежко в градовете и особено в големите, където 48% от населението живее в пренаселени жилища при средно 18% в ЕС. В малките градчета това се отнася за около 40% от хората при средно 15% за ЕС.

В селата положението е точно обратното. Там само за 33% от хората може да се каже, че живеят на тясно при 15% средно за ЕС, и в тези райони има доста пустеещи жилища.

В българските села пустеят около 560 хиляди жилища, или 43% от сградния фонд е необитаем.

В градовете необитаеми са 650 хиляди жилища, но това представлява само 25% от всичките.

Всъщност в България има сравнително много необитаеми жилища. В около 1,2 млн. жилища от общо 3,9 млн. никой не живее постоянно, а това прави 31% от всичките.

Обяснението за това не е само намалението на населението - в България от над 25 години няма естествен прираст. В същото време има голяма емиграция на българи извън страната, а вътре населението мигрира от селата към градовете, най-често към по-големите и особено към столицата.

В някои райони на страната като например в Северозападна България на практика няма почти никакъв жилищен пазар и цените на апартаментите дори в големи градове като Видин, Монтана и Враца са най-ниските в страната.

На фона на пренаселеността на апартаментите в градовете обаче публикувани наскоро данни на НСИ за жилищното строителство показват, че вместо да има бум, през 2017 г. всъщност е имало спад.

Според данните за влезлите в експлоатация жилища броят им през 2017 г. е бил само 8834, което на практика е с 5% по-малко от пуснатите на пазара през 2016 г.

Очевидно не става въпрос за някакъв временен спад, тъй като те са с 11% по-малко, отколкото тези, пуснати на пазара през 2014 г.