Златовръх, както се казва възлова артерия в Лозенец, не е име на планина или възвишение. А на село. И то сравнително ново название – от 1934 г. за населеното място, което преди се е казвало Арапово и се намира недалеч от Асеновград. То не е забележително абсолютно с нищо. Даже близкият манастир не се води Златовръхски – а колко хубаво би звучало. Викат му Араповски. По този повод, дали не би било по-добре улица Златовръх да бъде кръстена на най-свидния, както се казваше навремето, син на тракийското село. Това е народният артист Йордан Матев. Не се сещате кой е той? Великият актьор в ролята на Борис Морев в Тютюн, който прави класическия филм заедно с Невена Коканова. И двамата стават суперзвезди именно след излизането на ненадминатата продукция на Никола Корабов на екрана. Дали заради славата, но знаменитият премиер на Народния театър се пропива и инфаркт го покосява в гримьорната едва 40-годишен и го убива. Не само на него нямаме кръстени улица в София, където има пътни артерии, наречени Младежка искра или Папрат. Няма улици и на имената на други наистина народни артисти: от Георги Черкелов и Любомир Кабакчиев, през Велко Кънев и до Тодор Колев, но има улица на „неговия приятел” Франк Лойд Райт, както вече сме писали. Даже на най-голямата българска попзвезда Емил Димитров – заслужил артист, както гласеше титлата му при соца, нямаме улица.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Посланикът на Португалия в България Ана ...
бТВ Синема 22 септември 21:00ч.
Режисьор: Крис Адисън
В ролите: Ребел Уилсън Пени Ръст Ан Хатауей Жозефин Честърфийлд Алекс Шарп Thomas Westerburg Тимоти С. Саймонс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!