УЛ. КАЗБЕК ИЛИ ОДА ЗА СПЯЩИЯ КАВКАЗКИ ВУЛКАН ПОД ТЪП ЪГЪЛ

Необяснимо е защо една въздълга улица в София е кръстена на спящ кавказки вулкан на взривоопасната граница между Грузия и Русия. Пътната артерия меандрира, като че е река, пробиваща път през скали. А тя е просто улица, която върви от бул. Цар Борис Трети и почти до бул. България, от който я делят броени метри. А би било доста удобно да го пресичаше, защото източването на Манастирски ливади откъм автомобили е мисия почти невъзможна поради малкото изходи от този иначе толкова тренди квартал. Тя нашумя преди година, след като част от нея се оказа неузаконена от общината, при това – частна собственост и насред улицата беше оградено място за строителство на нова сграда тип небостъргач. Независимо от забраната за повече от 10-метрови сгради в комплекса, която никой не спазва. Интересно е, че даже изпречилата се на пътя на улицата река не я спира, но го прави предприемаческият дух за нов и нов бетон в този квартал, където допреди 20 години нямаше нито 1 сграда, само скелето на никога не достроения соцхотел за българите в чужбина от края на 80-те години. Апропо, преди да стигне почти до бул. България, Казбек се чупи от ул. Синанишко езеро, чието продължение става с тъп и прав ъгъл, който я прави пряка на себе си. Но само, за да продължи, пресечена от улицата с невероятното име Лъвски рид. Обаче най-хубавото име на пресечка на ул. Казбек е Юнашка песен. Друг път ще пишем за нея.