Защо да не питаме ИИ на психотеми и как той се превърна в 3-ти в комуникацията ни с всеки друг човек?

В САЩ се водят поне 5 дела за самоубийства, причинени от съвети на изкуствения интелект. Опечалените фамилии искат милиони на компаниите, създали ИИ. Какво не бива да питаме изкуствения интелект – това е темата на днешния ни психологически лайфхак.

Другият важен въпрос е: Защо?

Много хора, когато се срамуват/притесняват да питат на психологически/сърдечни/душевни теми изкуствения интелект. Нелепата причина е, че смятат това за тайно. То е като да не даваме личните си данни на човек срещу нас, понеже се притесняваме как ще ги използва, но да ги споделяме за щяло и нещяло в нета, особено с ИИ, а техните алгоритми най-буквално с това се хранят. И чрез това ни подвеждат. За да превърнат и нашето мислене в алгоритъм. Като междувременно ни манипулират и ни разделят информационно и ни пробутват все повече стоки, превръщайки ни в маниаци на всяка тема, която ни е малко по-интересна, а те го регистрират.

Критичното мислене към изкуствения интелект не е лукс, то е необходимост, ако позволите да се заиграем с популярното маркетингово клише.

Лъжел, казват. Добро утро!

Лайфхакът как да получим сравнително по-точен отговор, когато го питаме за нещо конкретно е още от самото начало да го питаме ребром: „Имаш ли точна информация за....”.

Това е гаранция, че безплатният ИИ, с който работят 99% от нас, ще се постарае, а няма да ни даде първия изскочил отговор, както иначе прави.

Лайфхакът на деня и живота ни обаче е НИКОГА ДА НЕ ЗАДАВАМЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ДРУГИ ЛИЧНИ ВЪПРОСИ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ?

ЗАЩО?

МНОГО Е ПРОСТО?

ЗАЩОТО ТОЙ НЯМА КАК ДА РАЗБЕРЕ КАКВО ГО ПИТАМЕ, ЗАЩОТО САМ ПО СЕБЕ СИ НЯМА ПСИХИКА, ЕМОЦИИ, ЧУВСТВА, СРЕД КОИТО И ТОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ БОЛКА, НИТО МОЖЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ КАКВО МОЖЕ ДА ПРИЧИНИ КАТО СЛЕДСТВИЕ ОНОВА, КОЕТО НИ СЪВЕТВА. ОЩЕ ПО-ЛОШОТО Е, ЧЕ ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕГО, МОЖЕ ДА РАЗВИЕМ ЕМОЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ КЪМ ЧАТ-БОТА НА ИИ, КАКВАТО ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИМА. ИМЕННО ТАКИВА СА ОСНОВНИТЕ СЛУЧАИ НА ОТНЕМАНЕ НА ЖИВОТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИИ.

ОСВЕН ТОВА, ИИ Е ПРОГРАМИРАН ДА ДАВА ОТГОВОР, ДОРИ ДА НЕ ГО „ЗНАЕ”. НО НИЕ ЧЕСТО ЗАБРАВЯМЕ ИЛИ НЕ СЪЗНАВАМЕ ТОВА. И МУ ИМАМЕ ОГРОМНО И АБСОЛЮТНО НЕЗАСЛУЖЕНО ДОВЕРИЕ. КАТО НЕ ПРАВИМ РАЗИКАТА МЕЖДУ „УМЕН”, КАКЪВТО ТОЙ НЕ Е И НЯМА КАК ДА БЪДЕ ПОНЕ ЗАСЕГА, И ИНФОРМИРАН, КАКЪВТО СЪС СИГУРНОСТ Е.

ИМЕННО ПО ТОЗИ ПЪТ, КОГАТО НЕ СПОДЕЛЯМЕ С ПРИЯТЕЛИ, РОДИТЕЛИ, БЛИЗКИ КАКВО НИ Е, А РАЗЧИТАМЕ ИИ ДА НИ ПОМОГНЕ В ЛИЧНИТЕ НИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, РИСКУВАМЕ ДА НИ СКЛОНИ И КЪМ САМОУБИЙСТВО ИЛИ ПОНЕ НАРАНЯВАНЕ – НА ТЯЛОТО ИЛИ НА ДУШАТА, КАКВАТО ТОЙ НЕ ПРИТЕЖАВА.

Съвременните психолози хем са притеснени, хем потриват ръце за отварящата им се тепърва огромна работа с констатацията:

ИИ вкарва трети в комуникацията ни с другия/другите хора

ИИ става посредник в комуникацията ни със света, нашите себеподобни.

Чат джипити, за разлика от хората, не е искрен – моделът му е направен така, че да ни се подмазва и да „харесва” на мозъка, защото отменя опасността от несигурността и поощрява матрицата, както сивото ни вещество обича.

Чрез тези свои характеристики ИИ мотивира отказ от човешка комуникация, която е искрена

Трябва да тренираме комуникационните си умения в реално общуване – като да е мускул, за да не губим усещането как се прави пауза между емоцията и реакцията.

Бела Рубинщайн