УЛ. НИКОЛА ПЕТРОВ НА ПЪРВИЯ НИ ЕВРО- И СВЕТОВЕН ШАМПИОН Е МАЛКА ПРЯКА НА СТЕФАНСОН

  Не стига, че е в квартал Триъгълника, ами улицата, кръстена на първия европейски и първи световен шампион в историята на България Никола Петров е малка пряка на ул. Вилямур Стефансон (трябва да е Уилямур Стивънсън)– някакъв си канадски арктически изследовател. Никола Петров, би казал някой, все пак е по-почетен от Захарий Стоянов например с кръстената на революционера, писателя и историка и един от първите ни парламентаристи криволичеща пряка на ул. Стефансон. По този повод сме длъжни да напомним кой е Никола Петров, след като видяхме как на събрата му Дан Колов е наречен коларски път в циганска махала край Битака. Съдбите на двете най-големи легенди на борбата у нас са като по един сценарий. Остават сираци, тръгват невръстни на гурбет, случайно посещение на цирк ги прочува като спортисти и им отваря пътя към международна кариера. Само че, докато Дан Колов се бъхта като слагач на жп линии в Щатите, Никола Петров е градинар в съседна Румъния. Там преборва италианец, който му става треньор и го изстрелва 25-годишен на 20 юли 1898 г. за Шампион на Америка, през 1899 г. за Европейски шампион по класическа борба във Виена. А през 1900 г. става и световен шампион, след като побеждава Пол Понс - 41 см по-високия и 40 кг по-тежък от нашия 175-сантиметров и 105-килограмов българин. Това носи на Никола копринена лента, значка на Почетния легион и огромната за времето си парична премия от 30 000 франка, което е равностойността на днешни 1,5 млн. лв.