Резньовете - 2 върха и 2 преки в Лозенец и махалата Гърдова глава, а къде е тя: Улиците на София

И друг път сме писали за улици с еднакви имена в София. Но в случая с Резньовете общинският гений-кръстител може пък да е имал и някаква логика. Защото името иде от 2 разположени в източната част на Витоша на изток от Черни връх, с който са свързани посредством платовидно вододелно било. Те са онова, което най-често мислим за Черни връх, а те не са. Като се гледат от София, те изпъкват най-рязко с тяхната силно наклонена източна стена, а зад тях, в дълбочината Черни връх се вижда като тяхно продължение, въпреки че е по-висок от тях.

Резньовете не са върхове в тесния смисъл на думата. Те са две самостоятелни върхови очертания на едно плато, дълго от север на юг около 1 km и широко около 400-500 метра с най-висока южна точка връх Голям Резен (2277 m) – наименованието подсказва на какво прилича, а най-северна, представляваща скалист купол над хижа Алеко, връх Малък Резен (2182 m). На изток това плато свършва със стръмна стена, на места отвесна, която достига до 200 метра височина.

До Резньовете достигат две въжени седалкови линии: Романски и Академика 2. Удобно място за ски, сноуборд, туризъм.

И двете улици Резньовете са – както си му е редът – на хълма. За едната в Лозенец вече започнахме разказа си, покрай историята на ул. Св. Седмочисленици. Нейна единствена пряка е именно ул. Резньовете. Та е може би единствената КВАДРАТНА УЛИЦА в София – тя започва и завършва в тази непривична за пътна артерия форма. Разположението в местността, която софиянци наричаме Кръста, част от платото на върха на хълма Лозенец, позволява тази причудлива форма, която би могла поетично да бъде описана с крилата фраза от една руска песен: „Конца и края нет”. Разбира се, улицата няма край в буквален смисъл – поради формата си, не заради хиляди километри дължина като река Волга, за която се пее в евъргрийна на Л. Зикина.

Другата улица Резньовете в София е в махала, която повечето хора погрешно наричат ту Бояна, ту Павлово, в зависимост как им звучи по-престижно. Всъщност това е изкачването по хълма между бул. Борис III и Бояна на негово било. Махалата се нарича Гърдова глава. От едната й страна е резиденция Бояна, от другата са махалите Бузема и по-нататък Горна баня с наречения на нея път. Отгоре е самата Бояна, а отдолу са Павлово и Бъкстон.

Главната й артерия е наречена – пак руска връзка – Пушкин, разрязана на средата от Околовръстния път. На тази улица живееха заедно елитите на СИК и ВИС и Хр. Стоичков в едни много минали вече години на ръба на хилядолетията. Именно там някъде се изгубиха следите на легендарния Мето Илиенски точно по тази причина. Независимо от това изчезване, неизяснено и след четвърт век, мястото е супер предпочитано за баровски къщи и апартаменти, презастроено е, но минава за много престижно.

Изобщо, всяка улица в нашия град е история, а когато са 2 с едно име – и историите стават поне 2.

Борис Ангелов