Проф. Сава Димитров-младши: Школата по кларинет продължава да гради прекрасни професионалисти

Източник: БНР

Тази година се навършиха 100 години от рождението на проф. Сава Димитров – повод за няколко културни събития. Както преди дни стана ясно – на името на уважавания професор е учреден международен конкурс. Неоценими са заслугите му в изграждането на българската кларинетна школа, част от което е смяната на т.нар. немска система с новата за онова време система „Бьом“, която предоставя много по-големи възможности на изпълнителя. Всичко започва през 1947 г., когато проф. Сава Димитров завършва Музикалната академия в София и заминава на специализация в Чехия.

До този момент той е свирил на немски инструмент, дар от неговите съграждани от Попово. Решили да подкрепят талантливия младеж, те организират благотворителен концерт, със събраните пари му купуват кларинет и саксофон, с тях пристига в София, за да учи, – разказва неговият внук проф. Сава Димитров – декан на Инструменталния факултет в НМА и преподавател по кларинет.

След като в Чехия се запознава с новата система, започва усилена работа за създаване на педагогически репертоар, чрез който внедрява тази система. Издава уникален труд − поредица от нотни тетрадки, обхващащи целия спектър от технически трудности до концертните изяви, където всеки трябва да покаже индивидуалността си. Материалът е добре обмислен и подреден, нещо повече – в част от него влага елементи от фолклорната ни музика, характерните ритми и мелодии, които ни отличават от всички останали народности. Следвайки тези уроци,няма причина да не станеш добър изпълнител. А по-високите постижения са въпрос на амбиция от страна на ученика и преподавателя. Школата му по кларинет е преведена на поне пет езика – португалски, испански, кхмерски (за Камбоджа) и др. За мен беше удоволствие и привилегия да бъда ученик на дядо ми в Академията, а след това – на баща ми, който го наследи като преподавател и от когото на свой ред аз поех работата. Дядо ми никога не си е позволявал да откроява отделни свои ученици, разглеждаше кларинетистите като едно семейство, в което всички си помагаме, за да бъдем по-добри. Разбира се,