Празнуваме Атанасовден

Атанасовден е християнски празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва днес.

В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима". Атанасовден се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарката се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Св. Атанасий още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църва, чийто представител е Св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на Атанасий върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний. След поредното завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст. Информацията е на БГНЕС.