Правата ул.КрИволак - от битките до артистите: Улиците на София

Името не се произнася КриволАк, както го правим, а КрИволак, а улицата с това название не е крива - права е. Това са два факта за една от възловите пътни артерии на Стария Лозенец, на която сме посветили това издание на вашата любима рубрика Улиците на София, която не сме забравили да поддържаме.

Преди да разкажем защо тя се нарича именно по този начин, нека да споменем двама нейни жители, които са достатъчно известни, но вече ги няма между нас. Започваме с Филип Трифонов - Момчето си отива, героят от Не си отивай, мрачния Фипо от Оркестър без име, както и от много други легендарни бг филми. Малката кооперация, недалеч от някогашната американска консулска служба в края на улицата откъм градинката и бул. Евл. и Хр. Георгиеви, в която той живееше си е там. На съседния ъгъл с ул. Крум Попов - първия комунистически кмет на София, който е застрелян или се застрелва в кабинета си, когато пада Софийската комуна, пък беше домът от детството на друг актьор - Пламен Сираков, познат и като Наполеон от Тв театър, и като последния Големанов от Сатирата, и като съпруга в Скъпа моя, скъпи мой и с още много роли - в момента е на екрана като Кишо от култовия сериал Нощем с белите коне, който повтарят по БНТ.

Тяхната улица Криволак с ниските соц кооперации и ретро къщите е кръстена на едно село, което сега се намира в РСМ, а според документите си е било винаги чисто българско. Само че България губи Междусъюзническата и Първата световна война, а с това и чудното село в прочутата с вината си долина Тиквеш край Вардар. На пътя между Скопие и Солун. В битката през 1913 г. го губим временно, а с другата - през 1915 г. вече това става окончателно. В нея пада и самият супер герой на българското революционно движение за национално единение, легендата на ВМРО Христо Чернопеев. Той не е от него, но десетки са дейците на неговата организация и офицерите от българската армия, които са родом от точно това село.

Да помним!

Борис Ангелов