Мутафова - погребана на 22 г.

Най-възрастната играеща актриса в света Стоянка Мутафова е погребана още на 22. Преди 75 години София е безжалостно бомбардирана от САЩ и Великобритания, загиват 2500 души, а 12 000 здания са сринати. Едно от тях е голямата къща на Мутафови на централния столичен булевард Дондуков.Семейството се е скрило в мазето, но ако не бил спасителният екип, щеше да остане завинаги там под тонове тухли и бетон. Когато са извлечени на повърхността, Мутафови трябва на мига да започнат живота си наново - от самото начало, без дом, без покъщнина, без нищо. Тръгват тутакси пеша към гара Подуяне, откъдето вземат влак, за да се установят в Поповица, където роднина на майката на бъдещата народна артистка, още студентка, е кмет. Няма да минат и 2 години и завърналото се в столицата бездомното момиче веднага след края на войната ще се окаже собственица на истински дворец. И то не в България, а в сърцето на Европа, след като се оженва за богатия преди последвалата след 3 г. национализация чех Роберт Роснер. За нея аклиматизацията в замъка не е трудна: идва от семейство, където се говори на френски, за да не разбира прислужницата за какво иде реч и да не клюкарства с чуждите прислуги, гостуват близки приятели като Елин Пелин и роднинската на Мутафови фамилия Славейкови, дала на България поет, председател на парламента и кмет на столицата. Започнала артистичната си кариера в Прага, тя обаче се връща в София и ражда от Леонид Грубешлиев, когото обаче не обича. Пред дилема е, защото ходи с Лео Конфорти, но я ухажва Нейчо Попов. Попитала дъщеря си на шега за съвет, Муки й отвръща: „Вземи Нейчо, но ми го пази да се оженя за него като порасна”. Попов е голямата любов и последният мъж в живота на Стоянка. Двамата се нанасят в апартамент в Лозенец, за което майка й много я критикува: „Това е в края на света, там ходят само каруцарите”. Станала народна артистка – върховното звание във времето на соца, и направена член на БКП от партийния секретар Георги Калоянчев, тя успява да построи своя нова къща в полите на Витоша. Впоследствие, около нея УБО гради къщи на членове и кандидат-членове на Политбюро. Понякога им се налага да помагат с пазарските чанти на знаменитата си съседка. В къщата Стояна и дъщеря й, която в края на соца успява да омъжи за богат грък, но тя му избягва, изкарват тъжното и безпарично време на 90-те години. Липсата на пари налага Мутафова да се раздели и с този свой дом, който продава, за да оцелее. Откъде да знае, че след 90-ия си рожден ден ще достигне още веднъж връх в своята кариера и ще прави отново големи пари, както при соца, когато с Калата ги наричат „милионери”, а тяможе да си позволи дори частен шофьор. Такъв е животът!