Лондон изтрива Уилям Гладстон, приятеля на България, от историята

Лондон смята да заличи великия Уилям Гладстон от историята си. В момента върви допитване как да бъде преименуван паркът в западната част на града, който се разпростира на 86 акра земя. Така политикът, който 4 мандата е управлявал като премиер, ще бъде изтрит от картата на столицата, съобщава "Дейли Мейл".

Предложението е на общинския съвет, доминиран от лейбъристите, а по ирония на съдбата Гладстон е един от най-големите в историята на тази партия.

Причината е, че бащата на Гладстон е бил робовладелец. Той дори получил компенсация от 9000 лири през XIX век, когато робството е забранено. Самият Уилям Гладстон винаги е твърдял, че робството е престъпление, но явно не е достатъчно.

През 1876–1877 г. именно Уилям Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя движение за защита на българите, т.нар. "българска агитация".

Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и памфлети като "Българските ужаси и Източният въпрос" (1876 г.), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В него Гладстон напада правителството на Дизраели, което е на власт, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция. Там той красноречиво пише:

Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което