Кръстовден е

На 14 септември се отбелязва църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен“. На този ден православната църква извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен. В рамките на годишния календарен цикъл е вторият християнски празник, посветен на кръста. Знае се, че ако на Гергьовден Слънцето достига точката, откъдето поема към лято, на Кръстовден то поема обратния път. От Кръстовден денят започва да намалява, а от Андреевден да се увеличава. На този ден денят и нощта се „кръстосват" - изравняват се по продължителност. През целия ден се спазва строг пост. В някои природопски и тракийски селища има забрана да се яде червено грозде и червена диня. Широко разпространено е обхождането на домовете от свещеника, който ръси със светена вода. В завършения му вид обичаят включва поръсването на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът изпълнява „слагане кръст", т.е. полага църковния кръст върху трапезата на нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. На Кръстовден се чества семейна и лична служба (светец, оброк, черква, курбан) за здраве и напредък. В някои села в Добруджа Кръстовден се почита за здравето на добитъка и сутринта се раздава хляб. Независимо от поста, освещаването с вода и църковната служба, на Кръстовден няма забрана да се работи. Празникът, напротив, се смята за преход, за начало на определени стопански дейности. В зависимост от природно-климатичните особености Кръстовден се определя за начало на есенната сеитба, гроздобера и бруленето на орехите. В Карловския район тези, които имат оброк, личен или семеен, освещават в църква жито, което слагат в семето за посев.

В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник: пременени и накичени, с песни и веселба, стопаните откриват общоселски гроздобер според устойчивите общинни традиции за взаимопомощ и регламентирано единодействие в отделни сфери на земеделската работа. В някои селища на Източна и Югоизточна. България на Кръстовден се устройват първите есенни хора и седейки. На места в Тракия на седенките ергените изпълняват карнавалния обичай джамала (камила), с характерната символична смърт и възкръсване на обредния персонаж камила.

ИМЕННИЦИТЕ: Кръстан, Кръстина и техните производни:

Керто, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстин, Кръсто, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстьо, Кръстян, Крътьо, Кън, Къне, Кънчил, Кънчо; Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Кръша, Къна, Кънча.

Ставри - гр. „Кръстан"

Ставраки, Ставре, Ставрьо; Ставра, Ставрица, Ставруда, Ставрула.

Източник: Фокус