Как управляваме спомените и може ли да им се вярва, кои са откраднати, кои са заети и кои са невъзможни?

Нямаме истински спомени преди да станем на поне 3 години и половина, категорични са психолозите, които ги разделят на невъзможни,редактирани, изгубени,  заети, откраднати, лъжливи и реални. Спомените са нашата памет, а паметта е нашето знание и СЪзнание, но може ли да им се вярва или адвокатите са прави да казват: „Лъже като очевидец”? На тази тема сме посветили днешния психологически лайфхак, който ще има и свое продължение.

Паметта ни не спира да работи никога, дори в моментите на шок и ужас, когато казваме, че сме „изгубили ума и дума”, а това просто не е вярно. Ние продължаваме да създаваме спомени, включително болезнени, те остават, понеже се складират, могат да се връщат и то много често редактирани.

РЕДАКТИРАМЕ СПОМЕНИТЕ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ ДОКОСНЕМ ДО ТЯХ. КОЕТО Е ДОБРО И ЛОШО: ХЕМ ГИ ИЗОПАЧАВАМЕ, ХЕМ МОЖЕМ ПО ТОЗИ НАЧИН ДА СЕ СПАСИМ , АКО СА БОЛЕЗНЕНИ И НИ ТОРМОЗЯТ С ДНИ, МЕСЕЦИ, ГОДИНИ.

 Преди да се спрем на драматичните моменти, нека се обърнем към онова, което наистина помним и другото, което ни е внушено, че помним. Често това се свързва с детските спомени, които смятаме, че имаме – някои хора твърдят, че ги притежават още от бебета. Това е нереално. Мислим, че помним нещо, което толкова пъти ни и разкзавано, че сме го заели/откраднали, смятайки го за наша памет.

ТОВА, РАЗБИРА СЕ, Е И НАЧИН ДА БЪДЕМ МАНИПУЛИРАНИ – ОТ РАЗДЕЛЕНИ РОДИТЕЛИ, ОТ ПРИЯТЕЛИ, ОТ УМЕЛИ МАНИПУЛАТОРИ ИЛИ ДОРИ ОТ НЕДОБРОСЪВЕСТНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ПСИХОЛОГИЯ, ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХИАТРИЯ С ТАЙНИ ИЛИ ЯВНИ ЦЕЛИ. НА ПОСЛЕДНИТЕ ЩЕ ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ В СЛЕДВАЩИЯ НИ ЛАЙФХАК ЗА GAS LIGHTING – МЕТОДА ЗА ПСИОЛОГИЧЕСКИ И ЕМОЦИОНАЛЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ СПОМЕНИТЕ И СЪЗНАНИЕТО.

 Има изгубени спомени, които е възможно с помощта на същите личности – близки и/или специалисти, да възстановим в пълен или частичен обем.

По същия начин, но с обратна сила имаме възможността да изтласкваме спомени – паметта ги преработва и постепенно ги „вади от чекмеджетата”, за да преодолее травма. И така повечето от нас, оптимистите и реалистите, „чистим” паметта си от лошите и оставаме с добрите спомени.

Не е случайна и народната мъдрост. Тази, която ни кара да казваме, а значи и да помним, защото няма друга причина да говорим, добро или нищо за онези, които са напуснали този грешен свят.

Преработката може да доведе и до превръщането на нещо, което ни е довело до шок или големи нерви в повод за забава – тоест, отново до приятно връщане назад в паметта.

„Изтриването на спомени” горещо  се препоръчва от съвременната психология с нейната идея, за да не ни тежи нещо НЕ САМО ДА ПРОСТИМ, НО И ДА ЗАБРАВИМ в духа на християнската ни религия .

РЕДАКТИРАНЕТО НА ПАМЕТТА С ИЗТЛАСКВАНЕ НА БОЛЕЗНЕНИ И ТРАВМАТИЧНИ СПОМЕНИ Е МНОГО ВАЖНА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА ВСЯКА ФОРМА НА САМОРАЗРУШАВАНЕ/САМОНАРАНЯВАНЕ, КАКВАТО Е ВСЕКИ ВИД ЗАВИСИМОСТ – ОТ НАКРОМАНИЯТА ДО КОМПУСЛИВНОТО ХРАНЕНЕ.

РАЗБИРА СЕ, ПЪРВАТА СТЪПКА, ЗА ДА МОЖЕМ ДА СЕ ИЗЧИСТИМ В ДУШАТА И ТЯЛОТО Е ДА ПРИЗНАЕМ ПРЕД СЕБЕ СИ, А АКО ПРИЛАГАМЕ ЛЕЧЕНИЕ – И ПРЕД ТЕРАПЕВТА ИСТИНАТА/РЕАЛНОСТТА, ОТКАЗВАЙКИ СЕ ОТ ВСЯКАКВИ ИЛЮЗИИ, ОПРАДВАНИЯ, ПРЕХВЪРЛЯНИЯ НА ОТГОВОРНОСТИ И ВИНИ.

Лъжливите спомени са обратното на това, което сега споменахме. Те са редактиране чрез фалш, нагласяване на нещата, както ни е изгодно, за да не признаем истината/реалността/действителността – ето я ситуацията „Лъже като очевидец”. При тях споменът се възстановява, но причината за него – болка и травма, не се преодолява.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА СПОМЕНИ НЕ Е ПОДХОДЯЩО ЗА ВСИЧКИ. ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ ТРАВМАТИЧНИТЕ СПОМЕНИ РЯДКО СА ИЗОЛИРАНИ/ЕДИНИЧНИ, ТЕ СА ВЕРИГИ/ГРОЗДОВЕ В ПАМЕТТА НИ И ОТНЕМА МНОГО ВРЕМЕ, ОСОБЕНО ПРИ ЗАВИСИМИ ХОРА. И ПРИ ВСИЧКИ ДРУГИ, КОИТО СА ИМАЛИ ПРОБЛЕМИ В ДЕТСТВОТО И ТИЙНЕЙДЖЪРСКИТЕ ГОДИНИ.

ЛАЙФХАКЪТ НЕ САМО ЗА ТЯХ, НО И ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ИСКА ДА ПОМНИ ЕФЕКТИВНО Е ИЗРАБОТВАНЕ НА „СЕЙФОВЕ” ЗА СПОМЕНИ, НАРИЧАНИ ОЩЕ ТЕХНИЧЕСКИ „ДВОРЕЦ НА ПАМЕТТА”.

НА МЕН НАПРИМЕР ОТ ГОДИНИТЕ, КОГАТО В ЛИЦЕЯ ТРЯБВАШЕ ДА ИЗУЧАВАМЕ ПОВЕЧЕ ОТ МНОГО МАТЕРИАЛ НА ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК, МОЗЪКЪТ МИ САМ Е СКЛАДИРАЛ В ТАКИВА „ЧЕКМЕДЖЕТА” ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО ДУМИ. КОГАТО СЪМ В ИТАЛИЯ ИЛИ ГОВОРЯ С ИТАЛИАНЦИ ПО СВЕТА – ТОЧНО В НАЙ-ВАЖНАТА ЗА СЛУЧАЯ СРЕДА, САМ СЕ ИЗНЕНАДВАМ КАК АКЪЛЪТ МУ САМ МИ ГИ СЛАГА В УСТАТА. ВКЛЮЧИТЕЛНО ДУМИ, КОИТО НЕ ПОМНЯ ДА СЪМ ЗНАЕЛ, А ЯВНО НЯКОГА СИ ПАМЕТТА МИ ГИ Е ЗАПЕЧАТАЛА – НАЙ-БУКВАЛНО – ЗА ДА ГИ ИЗВАДИ ОТ „СЕЙФА” ТОЧНО, КОГАТО МИ ТРЯБВАТ.

Това е голям късмет, защото не ми трябва хипноза или самохипноза, за която писахме съвсем неотдавна в рубриката ни за психологически лайфхак. Но на онези, които нямат този шанс, това, както и медитацията, както сами я разбират, със сигурност могат да им помогнат.

Борис Ангелов