И ДА, И НЕ! Най-големият кроасан в София и провинциална младеж в Robin

Robin бързо се напълни още в първите дни на 2-седмичното си съществуване на ул. Денкоглу до кюшето с бул. Витоша. Вярно, напълни се главно с провинциална младеж, което е проблем за повечето софиянци, особено от центъра.

Но по-голямо предизвикателство е рускоезичната част от персонала. Винаги се сещам за тв изявата на украинка, приютена във Варна, която заяви, че морската ни столица е като нейната Одеса, а София оприличи на Николаев - нещо като Бургас. Същата твърдеше, че в България нямало апп-ове за таксита и въобще, били сме много изостанали. Та строг тон в този стил идва малко в повече на клиентите като нас, особено в уикендова утрин. Но същия тон държи и българският персонал. Сиреч, става дума за стил/маниер/начин на общуване. Черна точка!

Хладното отношение е проблем за заведението, чийто индъстриъл дизайн без друго не създава особено приканваща за оставане атмосфера.

Никак не сме почитатели на тренда заведенията да бъдат с прекалено приглушена светлина, но тук са отишли в другата крайност, което създава на госта усещане за нещо средно между чакалнята на гарата и столова (когато стените са лъщящо бели и са с поставени на тях осветителни тела с мощни ватове, няма нужда точно до тях отгоре да се сложат още по-силни лампи).

Особено при комбинацията с нервните погледи и реплики от персонала, които никак не насърчават поръчването на още и още. Чувството за напрегнатост не стимулира потреблението.

Допълваме впечатлението с тоалетната, която в най-добрия случай е като на летище с прекомерния си почти болничен минимализъм.

Съвършенството определено не е постигнато.

Даже няма да задълбаваме по темата с липсата на зелен чай, която установихме, да не говорим, че ни беше съобщена с такъв тон, сякаш имаме лична вина и сме поискали някоя рядка реколта Шато Марго или пък Дом Периньон точно от 2012 г. Нормално е да се очаква да има зелен чай в заведение от този тип в центъра на милионен град, хеле в мрачноват неделен предобед. 

Още една забележка - карат се на човек, когато поръча нещо от брънч менюто преди да е станало 12 часа. Извинявайте, това не е нормално. Особено през уикенда.

Да се направят бъркани яйца, за които човек да си плати, при това не евтино, не е голяма философия в нормалното време за това. И по всяко друго време.

Даже на стената встрани от него, да пише, че това става до 11. Когато клиентът влиза за първи път в заведение и то не е направило нещата достатъчно и удобно видими, най-глупавото нещо е да му се сърдят и да му го демонстрират като обидени моми.

Смесени чувства изпитваме към релефните дъмита/макетчета на сладкиши, опнати на табло пред очите на посетителя, когато застане да си поръчва, за разлика от менюто. Не изглежда привлекателно. Напомня за физикогеографска карта на България. И цветово е избран нюанс на кафявото, който обикновено на въпросните карти се използва за високите части на планините. Можете да си представите идеята...

А иначе от кухнята реално нещата, които излизат са добри.

Специално кроасана - доста голям по размер, макар и 2 пъти по-скъп, отколкото в пекарна №1 на Франция в Кан при несравними други условия. Добър е.

Става и десертът, който също си взехме - пандишпаново малко кексче с нещо като тирамису, шприцнато отгоре.

Съгласете се, по-добра идея от кюфтенца, които в детската градина определяха като "цариградски". Какво изобщо прави нещо от столовото хранене в претенциозно заведение?!...

Добра дума и за брандираните чаши, въобще за посудата (нарочен русизъм) - стават.

Михаил Първанов