Галерия "Лоранъ" представя акварели на Борис Данков

С експонирането на тази акварелна сбирка галерия Лоранъ продължава своята мисия да представя стойностни произведения от забравеното ни художествено наследство в цялост. Събрани, систематизирани и атрибуирани творбите на Борис Данков спокойно могат да следват съдбата си. Независимо къде ще отидат, показани веднъж те са документирани за ценители и специалисти.

Периодът на учителстване в Ловеч, когато са рисувани творбите, е интересен и разнообразен за младия учител.  Той, освен с пряката си работа, се занимава и с направата на театрални декори, изографисване на църкви, рисува картини. В свободното си време свири на флейта в оркестъра на Ловеч, който всяка година представя оперета.

Всъщност освен кратките биографични данни, досега за художникът Борис Данков не се знаеше много. Израснъл в бедно семейство на село,  Данков упорито се изкачва нагоре. Трудна е съдбата на този талантлив художник. След завършването на художествената академия, той, освен, че рисува прави една добра кариера. Стига до Заместник ректор на академията – дясна ръка на Илия Петров и съветник в комитета по култура. Познат е като добър педагог с чувство за хумор, строг и взискателен към учениците си както и към подчинените.

Борис Данков живее деветдесет и една години и работи почти до последно.

Без съмнение, осемнайсетте акварелни листа, със своите двайсет пейзажа, на два от листовете е работено и от двете страни, носят по-висока художествена стойност от множество произведения с маслени бои, не само заради сложното техническо изпълнение, без право на грешка, но и заради своята завършеност.

Рисувани с любов към българската природа и родния край, те са и очарователни мигове, и моментни настроения.

Уникална е възможността да се представи не само една колекция в цялост, но фактът, че тя ни разкрива напълно непознат до сега период в творчеството на художника.

„Старият Ловеч”, „Гора”, „Край реката”, „Тетевенският балкан”, привличат с наситения си цвят и експресията на багрите без да преминават в блудкавост и сладникавост. Работени са в зелено кафявата гама. На места преобладава зеленото, другаде доминира кафявото, в зависимост от особеностите на архитектурата и природната среда. Характерните български пейзажи са предадени с  плътни акварелни мазки и наситени цветове. Рисунъкът е стегнат, точен и дори фин, особено в „Натюрморт”.

Ученикът на големия Никола Маринов усвоява брилянтно акварелната техника. Но за разлика от много наши съвременици днес, които остават подвластни на учителите си за цял живот, Борис Данков избира свой път. Дори творбите му се родеят

повече с един от другите ни големи акварелисти Константин Щъркелов, отколкото с тези на учителя му.

Само може да гадаем докъде би стигнал Данков в своето развитие като акварелист.

Другото му акварелно отприщване е през 60-те г.на ХХ в., когато работи от натура в Полша.  Цветът е друг, въздействието на творбите също.

Разбира се, тук не е мястото да се впускаме в повече анализи, идеята е да покажем на публиката и ценителите малката ни колекция и да запълним едно малко бяло поле от историята на българската живопис./ЛП