Двете куки на баба

Като бях малка баба ми се опитваше да ме научи да плета на шишове и на една кука. Резултата бяха някакви алтернативни решения за куклите ми и значително количество криви цветни шалове. От тогава обаче ми остана любовта към плетените дрехи. Обичам дрехите – като всяко момиче, обичам и модата и редовните разходки по магазините. Обаче най-много обичам сезонните намаления. Хайде сега – ако сте любители на плетивто като мен, опитайте се да намерите нещо качествено, истински намалено и модерно в края на януари по магазините. Аз обаче съм упорита и продължавам с търсенето. На няколко места в София има все още от бутиците тип уникат, в които продават дрехи, които много напомнят за моите детски опити да облека куклите си. Цените изобщо не ги коментирам, защото би трябвало на мен да ми плащат да нося тези неща, а не аз на тях!

Миналата седмица обаче една приятелка е заведе до една сергия на „Славейков”, на която една много симпатична леля продава шалове плетени на една кука. След 20 минути и срещу 20 лв. се сдобих с два фантастични шала на една кука и един малък памучен – подарък. Продължих надолу към „Раковска” и минах пред една весела и спретната витрина с прекрасни плетени неща. Вътре – млади симпатични момичета поздравяват, усмихват се, питат как могат да ми помогнат. Обаче не ми натрапват присъствието си. Да разбира се, разгледайте спокойно – дайте си палтото при нас да не Ви пречи, ако имате нужда от номер кажете. Почвам да разглеждам и да пресмятам на ум до къде ще ми стигнат парите в портмонето. Случайно да може да се плаща с кредитни карти? Да, разбира се! Каква приятна изненада! След около час проби продавачки са все още мили и дружелюбни с мен. Влиза млада жена която започва да им дава наставления за витрината, а те усмихнати кимат – без да знам за какво изобщо става въпрос се намесвам и питам защо им говори така. Оказва се, че това е собственичката, която обяснява какви нови модели предстои да получат и как да бъдат разположени на витрината. Аз се извинявам за любопитството и продължавам да питам: нови модели, кога? Какви? Пролетни, блузи, пуловерчета, жилетки, рокли… E как по време на криза внасяте дрехи? Не, произвеждаме ги, отговаря. На мен ми звучи още о-страшно- да се решиш да произвеждаш сега? Дамата се усмихва и отговаря, че им предстои да разработват даже още по-активно Ninka Girl, младежката линия, пусната през 2006-та. А как се справяте, всички казват, че моментът е много труден за развиване на бизнес. Работим с много добри млади дизайнери, избираме само висококачествени материи за моделите, като над 75% от продукцията е 100% памук. Имаме късмета да работим с невероятни партньори, имахме и късмет при избора на банка, с която да работим – кредитния ни инспектор от отдел „Малки и средни предприятия” в ПИБ е страхотен професионалист! Е какво общо има банката с модата питам аз? Ами всичко – казва собственичката – имам ПОС – така клиентите могат лесно да плащат със всякакви карти – дебитни, кредитни, Дайнърс, мога да превеждам лесно заплатите на служителите, мога да разчитам на финансиране за текущи или инвестиционни нужди, както и на всички други кредитни улеснения, като банкови гаранции например.

Никога не се бях замисляла – ако баба ми навремето можеше да се възползва от всичко това, нямаше да плете пуловери, които да подарява на съседките – можеше да ги продава. Купих се две жилетки, шал и ръкавици и един пуловер и спомняйки си за милата ми баба продължих нататък. Може би догодина ще мога да изплета поне един шал сама? Или не, вече знам от къде мога да си го купя.