Безсмислено красив: Русе (ФОТОГАЛЕРИЯ)

"България е безсмислено красива страна", казваше легендарният фотограф Калин Руйчев, а Русе е доказателство за гениалността на този лаф. Разбира се, нямаме предвид блоковете с имена като Ленин, Максим Горки, дори Достоевски по улица Борисова, водеща към хубавия ретро център. В който и в работните часове на делника хора (почти) няма. И стои като декор.

Изоставените, а някога прекрасни къщи са като призраци, като духове, витаещи над жегата, а лете тук тя е страшна, понеже няма и много зеленина. Иначе плочите на пешеходните участъци не са разбити, както в София, а някои от някогашните богатски домове на Русчук се възстановяват. Градската управа е направила тук-таме и каскади от малки фонтани, които освежават въздуха.

Решаваме, след един тигел по "главната",  първо да се "разпишем" в някое от заведенията на централния площад, а после да отскочим до пристанището.

Така и правим. Е, не сядаме на Хепи-то, където беше първата ни спирка в този град преди 28 години - нещо така кичозно в подножието баш на най-хубавата от хубавите сгради на Русе - доходното здание, което си е истинско предателство към културното наследство на този град.

В него сме седели преди 29 години, когато за първи път бяхме в дунавската ни столица.

После сме идвали в Русе преди 19 години. Да, точно 19!

Замислени по тези теми, сядаме в съседното заведение, което ще ви представим в нашата рубрика за ресторанти идния уикенд. Ще засегнем и упорито поддържаната от нас тема за фейка, че Русе е мястото на създаване на тортата Гараш. От която лъжа се отказа дори измислилата я местна медия. Писмено.

Връщаме се на централния площад, където вече сме седнали. Наоколо са повечето хора и повечето забележителности в Русе.

За съжаление, последните нямат нищо общо със стила на Доходното здание, което дори новата дограма не е успяла да загрози. В центъра на композицията е прочутият паметник. Той изобщо не се връзва с импозантното здание на Съдебната палата, което завърта лентата към епохата на авторитарните режими - десни и леви.

А срещу него пък се е прострял бившият партиен дом - спомен от късния соц в края на миналия век, който е административното сърце на града - дунавската столица на България и досега.

Освен добре поддържана градина, между партийния дом и източната половина на главната улица има и архитектурни образци от епохата между ерата на мутробарока и наши дни - датираме ги зората на 21-ви век. 

Разгледали вече познатото, спускаме се от главната в нейната западна част към пристанището, което ни кара да се замислим защо Русе изглежда толкова зле, погледнато откъм великата река. При положение, че има и сериозен приток на туристи - дунавските круизи са щедро рекламирани и популярни дори в Нова Зеландия и Австралия, Щатите и - разбира се - централна Европа, както лично сме се убеждавали. 

Попадаме до псевдо съвременната, ултра кичи, сграда на Морската администрация. Не се смейте, грешката е вярна - като известни спестовници сме обединили речната с нея и си го пише на входа на зданието с липсващ стил.

Красивата някога мини гара зад нея е запусната и е като паметник на миналата слава на този безсмислено красив сград. Изоставена е, както и постройките наоколо по буренясалото крайбрежие.

Улицата нагоре, която ни връща обратно към главната, изненадва с възстановени и възстановяващи се красиви необарокови къщи, повечето от реконстриураните - действащи или бъдещи хотели.

Въпросът е какъв туризъм ще се развива, когато - от една страна - круизните туристи първо не са посрещнати, както са свикнали по цял свят - с красива крайбрежна, песни и танци на народите и пъстър базар/пазар, а и обикновено се качват на автобуси и поемат към Велико Търново. А после, останали броени там часове, се връщат и отплават. Малцина са спящите. А тълпите румънци, които навремето идваха всеки уикенд заради по-ниските цени, са с бая оредели редици, най-меко казано, понеже инфлацията ни отне и този вид туризъм - нека го наречем "шопинг".

И още нещо, което спира вътрешния туризъм от неговия най-голям резервоар. От София стигането до Русе е истинска, при това неприятна епопея, нищо че километрите са само 300. Кара се по магистрала Хемус - най-новата й, открита миналата година 15 - км част е супер, но се отклоняваме при отбивката за Дерманци. Откъдето възтесен междуселски път, вярно реконструиран, среща пътуващия от истинската към дунавската столица, с тежки върволици от хвърчащи често без оглед на правилата и законите румънски автомобили, които са не по-малко опасни от хвърчащите ТИР-ове - убийци.

По него с много нерви се стига до Плевен, малко преди него има музей на нихилизма под открито небе - гробницата, а някога горда и славна петролна рафинерия Плама. Около родния град на Слави Трифонов и други герои на нашето време пътят е истинска катастрофа.

С 300 мъки се стига до Бяла, откъдето опасните участъци следват до Русе, като на влизане градът - минал от 5-о на 6-о място по население в страната, изпреварен от Стара Загора, прилича на декор от стари индустриални сгради вляво и от спомен от хепи соца под формата на тв кула на възвишението вдясно.

Иначе, нека завършим на добра нота: цените в заведенията в центъра Русе са общо-взето ДВОЙНО по-ниски от средно скъпите в центъра на София. Но повече по тази тема - както вече известихме - идната седмица в ресторантската ни рубрика.  

ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов