В памет на последния голям български поет Любомир Левчев, който ни напусна, решихме да публикуваме едно от най-популярните му, но въпреки това прекрасни стихотворения, във версията, която бе изпята от друг титан - Стефан Данаилов – вероятно последния голям български актьор. Защото така ще можете и да си тананикате, докато четете. Още по-добро пречистване.
Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години,
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен...
на двадесет години.
Прегръщах ветрове.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливади
от влажна нежност,
от влажна нежност.
Когато пък ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
и мислех си, че умирам,
и мислех си, че умирам,
и мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четир'есет години,
на четир'есет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен
на четир'есет години...
Без болка.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам,
И мисля си, че не умирам,
И мисля си, че не умирам.
Любомир Левчев
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 10 май 21:00ч.
Режисьор: Джон Ървин
В ролите: Патрик Суейзи Труман Гейтс Лиъм Нийсън Брайър Гейтс Хелън Хънт Джеси Гейтс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!