78 години от зловещите бомбардировки на София

София беше затрупана с бял, пухкав сняг. В града имаше радостно настроение от коледните празници. Беше пълно с хора, а по „Граф Игнатиев” чистиха улиците с дървени лопати. Радостни и щастливи тръгнахме към вкъщи. Tочно се бяхме прибрали, когато започна виенето на сирените. Чуваха се взривове и всичко се тресеше. Хиляди черни дяволи нахлуха отвсякъде! Ние се сурнахме по стълбите, защото трябваше да слезем в мазето! Не стигнахме дотам! От всички взривни вълни хората се лашкаха като парцалени кукли. Братчето ми беше само на 5 месеца и майка ми го стискаше и се блъскахме един в друг. Аз прегръщах коленете си и си казвах - няма нищо страшно да умреш... Цял живот се стараех да не забравя този ден и да го напомням на всички наоколо. Дано никога не се случи отново!”

78 години от зловещите бомбардировки на София. Целият разказ на Мара Чапанова за първите комбинирани дневно-нощни удари, вижте в линка: https://jivkokonstantinov.com/bombardirovkite-na-sofia-1944/