На 25 юли се навършват 32 години от смъртта на легендарния руски бард, поет и артист Владимир Семьонович Висоцки. Висоцки е добре познат на българската публика - приживе той няколко пъти е гостувал в страната ни в състава на театралната трупа на Театъра на Таганка. Тук са направени и едни от най-известните записи на негови песни. Необикновената популярност на Висоцки у нас се дължи на няколкото дългосвирещи плочи с негови песни, както и на многото български статии, книги и изследвания на творчеството му. Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. в Москва, където прекарва и своето детство. Когато през 1947 г. родителите му се развеждат, той остава при баща си и известно време живее с него и втората му жена в Германия - Семьон Висоцки служи като офицер в руска част. В Германия малкият Володя се учи да свири на пиано. След завръщането си в Москва семейство Висоцки се заселва на улица "Большой каретный переулок", която по-късно е възпята в една от песните на поета. През 1960 г. В. Висоцки завършва Театралната школа на Московския Художествен академичен театър, започва работа като артист и едновременно с това се снима в киното. Към средата на 60-те той вече има зад гърба си два брака и немалък житейски опит. От началото на 60-те години датират и първите негови по-известни песни, които Висоцки пише успоредно с работата си в театъра и киното. Така, когато през 1964 г. той постъпва на работа в Московския театър за комедия и драма на Таганка, някои от песните му вече са заснети във филми (най-известен сред тях е филмът "Вертикала"). През 1967 г. Вл. Висоцки се запознава с френската актриса от руски произход Марина Влади, която през 1970 г. става третата жена в живота му. Именно тя спасява Володя Висоцки от клинична смърт през лятото на 1969 година. (из книгата й "Володя или Прекъснатият полет"). Главната роля на Висоцки в театъра - тази на Хамлет - идва през 1971 г. в спектакъла на Юрий Любимов в театъра на Таганка. В същото това време началото на 70-те са годините на най-усилената му работа върху песенното творчество. Тогава се раждат едни от най-известните песни на Висоцки. А неговата популярност в страната и навън расте не с години, а сякаш с дни. Независимо от това първата и дълго време единствена поява на поета с китара в телевизионно предаване е тази на 15 юни 1972 г. в предаването "Момъкът от Таганка". През 1975 г. пък е публикувано единственото приживе издадено стихотворение на Висоцки (в сборника "День поэзии", М., 1975). Чак през 1978 г. Владимир Висоцки е признат от Министерството на културата на СССР за "певец-професионалист" (удостоверение № 17114 от 13.02.1978 г.). През своя кратък живот Висоцки дава над 1000 концерта в СССР и в чужбина. Едва през 1979 г. централната съветска телевизия пристъпва към заснемането на документален филм, посветен на поета-бард. Той обаче излиза на екран чак след смъртта му. На един от последните си концерти (22 юни в Калининград) Висоцки получава криза, но за следващия - на 3 юли в град Люберци (недалеч от Москва) той вече е възстановен и макар да споменава, че не е добре със здравето, изнася цял двучасов концерт. Последният си концерт Вл. Висоцки изнася в град Корольов (до Москва), а на 18 юли за последен път излиза на сцената за да изиграе Хамлет в Театъра на Таганка. На 25 юли Владимир Висоцки умира в съня си. Съществуват няколко версии за смъртта му. Една от най-известните е, че след 1977 г. Владимир Висоцки се лекува от алкохолната си зависимост с помощта на наркотици (под строгият контрол на лекари). При все това на няколко пъти през последната си година той изпада в тежки случаи, граничещи с клиническа смърт. Лятото на 1980 г. обаче се оказва фатално. Наложеният във връзка с Олимпиадата строг надзор над болници и аптеки в Москва създава затруднения в доставката на жизнено необходими за лечението на Висоцки лекарства, а това довежда до няколко опита за самоубийство. Поетът буквално е спасяван на няколко пъти от свои близки. Лечението със седативи в крайна сметка не дава резултат и сутринта на 25 юли Висоцки просто не се събужда. Владимир Висоцки е погребан на Ваганковското гробище в Москва. Независимо от нечовешката цензура, известието за смъртта на любимия артист и певец мигом се разнася из Москва. Погребението на 28 юли се превръща в събитие, а билетите за продадения вече спектакъла с участието му, който така и не се играе, и до днес се пазят от хората като скъпа реликва.
facebook.com
