Националната Галерия с изложба съвременно изкуство

изкуството отново в свободната релация на търсене - предлагане, не като икономически, а като естетически категории. Погледът на колекционера е частен. Той няма претенция за представителност, той не монополизира, не обобщава, не си приписва критерии и функции, които сам не притежава. От наблюдател, заедно с автора, той става участник в ежедневния живот на изкуството. Използвайки собствен ресурс - носейки риск - колекционерът е лично отговорен - вън от анонимността на обществените фондове и тяхната колективна отговорност. Притиснато от финансовите възможности на държавата, от икономическата и политическата система, надпреварвайки се с модата, съвременното изкуство, за да оцелее във връзката си с публиката и човешкото - ще мине отново през любителя, “дилетанта” и колекционера. Тяхната трудна мисия е да освобождават изкуството - винаги през един личен и частен поглед. Създавано в настоящето, съвременното изкуство би следвало да бъде най-близко и понятно за съвременника, в най-пряка връзка с неговата чувствителност. Това не винаги е така. Непосредствената нагледност и устойчивите модели на разбиране не са вече достатъчни, изкуството трябва, всеки път наново, да бъде разбирано, преоткривано, тълкувано… За публиката този труд не винаги си струва. Съвременно изкуство е още конфликтно, проблематично, ангажирано с каузи, провокативно, а кой иска да бъде излишно тревожен? Скарано на много фронтове с публиката, в конкуренция с други мощни технологични медии, шанс на съвременното изкуство да оцелява и променя е като че ли отново любителят, колекционерът - неговият частен, рискован и отговорен поглед.  За колекционера на “старо” изкуството повечето избори вече са направени - за колекционерът на съвременно, те предстоят, те са негови - трудни, проблематични, понякога лъжовни или погрешни. Той е пътешественик в бъдещето, където всичко е все още само възможно.