Каква е разликата между депресията и меланхолията: Какво да правим с времето в карантина

изобщо блокират проявленията на напълно нормални емоции като тъга, гняв, ревност. Смятат, че така елиминират всичко, което според тях е "негативно". А всъщност го смятат за неизгодно. А е неизгодно, защото е издайническо.

Какво се прави срещу това? Много е елементарно: възрастното решение е не да се бяга от проблемите и емоциите, свързани с тях, а да бъдат преодолявани.

Възрастната гледна точка не е, че нещо е "негативно". А, че нещата не са позитивни и негативни - ние ги правим такива на база на своя емоционален и рационален опит.

Тоест, неинфантилните възрастни решения се базират на вътрешния баланс.

ВАЖНОТО Е ДА БЪДЕМ ДОВОЛНИ И НАЙ-ВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ, А НЕ ПРОСТО ДА БЪДЕМ ПОЗИТИВНИ.

Нещата имат и своето чисто физиологическо измерение, защото психиката е и химия - нещата се регулират от количеството допамен, който влияе на мислите, жизнената енергия и оттам на цялостното здраве.

Има елементарни техники за стимулация:

Пишете си задачи за деня с тирета - минуси, които при отмятане превръщате в плюсове, като да не бъдат само работни, а в списъка да включваме удоволствия - вкусно хапване, пийване с приятели, тренировка, кино, театър... Всяка "белязка", както я нарича Цвета Караянчева, ще вдига нивото на допамина, а с това вътрешното ни доволство и чувството ни, че сме балансирани възрастни. Това доволство постепенно прераства в смисъл, а оттам стигаме до така наречената Радост от живота и т.нар. щастие от простите неща.

ДА ХВАЛИМ СЕБЕ СИ

Хубаво е, когато се погледнем в огледалото, да похвалим себе си - че сме се събудили усмихнати и благодарни в това болно време, че сме постигнали някакъв успех в работата, че сме спечелили тройка или четворка от тотото, че сме свалили готина мацка, че сме намерили нов приятел или сме вдигнали тежест, която преди ни се е струвала мираж във фитнеса - всеки ден се намират достатъчно причини за доволство и респективно - за похвала.

На когото му се струва смешно, да опита с ден от седмицата. Който е убеден - да го прави всеки ден. Вървим от по-простото и по-малкото към по-сложното и по-голямото постижение, с което да се похвалим на и пред себе си.

Ще кажете каква е разликата с токсичната позитивност? Лесна е и е голяма: хвалим себе си