Тъмни страсти и мечти за щастие на Берлинале’21

Виждам те навсякъде в гората на Бенце Флигауф. Сниман почти изцяло от ръка и в седем условни части филмът дълбае в душите на хора, свързани в кръвни или семейни връзки. А там са лъжите, насилието, безпомощността, смъртта. Унгарското кино успешно защити високата си класа и с великолепно заснетите зимни пейзажи в дебюта на Венес Наги Естествена светлина, независимо, че героите му са военни през мрачната 1943 година.

От страната на мечтателното кино, в което хората се опитват не да се мразят, а да си помагат се нарежда Аз съм твоя човек на немската режисьорка и актриса Мария Шрадер. Току що разведена и бездетна изследователка на древен Египет получава подарък - специално разработния за душевните й нужди робот Том. Двамата преминават през съмнения, но в крайна сметка пожелават да са заедно в един хипотетичен съместен живот.

Както можеше да се очаква в Малката майка Селин Сиама разнищва самотата и крехкостта на женските чувствителности в един враждебен, мъжки свят.Филмът на французойката печели заради умната сдържаност на осем годишните Жозефин и Габриел Санц. А Албатрос на Ксавие Бовоа показва една друга Франция, селска и обедняла, в която спасението е само в човека до теб. Но най-влюбен в обикновените хора, населяващи един архаичен, но романтичен Тбилиси, се оказа Какво виждаме, когато гледаме към небето? на грузинеца Александър Коберидзе.В това леко и въздушно кино двама влюбени променят външността си заради невидимото Око на злото, но после се преоткриват и се сливат с пръскащите доброта свои съграждани. Сякаш самият Отар Йоселиани е целунал този вълшебен и пълен с усмивки филм !