Синдром на самозванеца мъчи ИТ индустрията

Неразбиране от близките

За много от специалистите в света на софтуера е факт, че техните по-възрастни роднини не знаят „с какво се занимават децата”. Писането на програмен код е непознато за мнозина от по-старото поколение и те не могат да си обяснят какво точно работи младият човек. Това неразбиране подсъзнателно създава чувство за съмнение в самия себе си.

Също толкова неразбиране могат да срещнат софтуеристите и у своите собствени деца. „Мъжът ми е аерокосмически инженер”, разказва Сара Фаац за случай, в който е видяла лично с очите си за какво става дума. „Когато беше на 4 години, дъщеричката ми един ден заяви: „Тати, аз като порасна искам да стана аерокосмически инженер, като теб, но мама… аз не знам какво работиш ти, мамо”?

Мобилност и релокации

Мобилността на хората от високотехнологичния свят е друг фактор, който може да налее вода във воденицата на проблема със самоподценяването. Озовавайки се в офис в друга страна, сред различна култура, в изцяло нова среда, особено ако не знае добре местния език, добрият професионалист може да започне да се съмнява в себе си и кадърността си. По-страшното е, че на такова място няма и кой да забележи, че нещо със самооценката му не е наред.

В главната роля: добрият мениджър

Добрият мениджър на екип е ключов за преодоляването на синдрома на самозванеца. Бидейки лидер на екип, той има най-голям шанс да усети, ако специалист в екипа е твърде неуверен, твърде самокритичен, склонен да подценява собствените си знания и умения. Тогава добрият мениджър може да предприеме стъпки да възвърне у своя колега правилната самооценка и увереност в себе си.

Добрият мениджър на тима е важен и заради факта, че може да помогне за недопускането на подобни случаи на самоподценяване – чрез начина, по който възлага задачи на колегите си. Всеки професионалист би се почувствал „не на мястото си” и некадърен, ако му дадат задача от сфера, която му е непозната, далечна, пълна с неясноти. Ако обаче мениджърът ловко поднесе задача, в която има умерено количество нова и непозната материя, професионалистът ще навлезе в непознатата сфера леко, стъпка по стъпка, неусетно – и няма да се почувства неподготвен и некадърен.

Общността крепи

Чувството за общност в дадена сфера на високите технологии може лесно да помогне за преодоляването на прекомерното самоподценяване. Чувствайки се част от „едно голямо семейство”, бидейки близък с колегите си, професионалистът е много по-склонен да си признае пред тях, ако се чувства неуверен и неспособен, ако не знае нещо. На свой ред добрите колеги ще му помогнат да разбере къде наистина има пропуски и къде притесненията му са напълно неоснователни.

Това може да бъде общността в рамките на екипа или фирмата. Може да бъде общност от колеги по регионален признак, например „програмистите от Видин”. Може да бъде също така общност от колеги, специализирани в даден софтуерен език.

Писане на код на живо

Един от най-добрите начини да се потуши синдрома на самозванеца сред професионалистите в софтуерня бранш – това е участието в семинари с писане на код на живо. Подобно нещо се случва, например, на конференции, където е обичайно лектор да показва от собствения си екран какво работи и как пише код, или пък чрез система за уеб-конферентно споделяне на писането на програмен код като Twitch.

Виждайки как други колеги, считани за високо ниво професионалисти, понякога бъркат и често търсят дадени детайли в Google, софтуерните разработчици могат да си „отдъхнат” – да се уверят, че всеки работещ човек може да се обърка, че дори най-високият клас професионалист от време на време не знае нещо и го търси в интернет, казва Сара Фаац.

Как да избегнем клопката

В клопката на „синдрома на самозванеца” може да попадне всеки самокритичен човек. Затова е важно често да си припомняме кои сме, какво сме създали и постигнали – и да си го повтаряме, казва Сара Фаац. Самата тя е лектор на множество конференции и споделя, че в началото на всяка своя презентация представя себе си и кариерния си път. „Правя го, за да запозная аудиторията със себе си, но и за да си напомня коя съм и защо трябва да вярвам, че не съм се озовала на сцената по грешка”, казва Фаац.

Говоренето с колеги е другият важен фактор за правилното самооценяване. Всеки, който има съмнение за себе си и знанията си, трябва да потърси преценката на колегите от екипа си и от мениджъра си – да види кои знания действително не му достигат и в коя област е наистина добър.