Венеция 2026 - Нани Морети погали Лидо с мелодрама на макс

След 37 години отсъствие от прочутата филмова Мостра Нани Морети най-сетне се завърна у дома. Режисьорът на лекото, но никога лековато кино представи в конкурса „Ще се случи тази нощ“ – едно от петте италиански заглавия, които тази година се борят за „Златния лъв“.

За новия филм на един от най-известните защитници на политическия памфлет, режисьор, който обича да се появява и пред камерата, предварително се знаеше, че ще бъде сниман в Норвегия, Испания, Франция и Италия. Имаше и друга сигурност – че в главната женска роля отново ще бъде Жасмин Тринка, прелестното откритие на Морети отпреди 25 години. Именно тя, още съвсем млада и неопитна, беше в „Стаята на сина“, филмът, който донесе на Морети „Златна палма“ в Кан. Оттогава Тринка извървя дълъг път до статута на една от разпознаваемите италиански актриси и се превърна в една от постоянните слабости на режисьора.

„Ще се случи тази нощ“ е вдъхновен от разкази на израелския писател Ешкол Нево – автор, към когото Морети вече се е обръщал. „Три етажа“, показан в Кан през 2021, също е негова адаптация.

За новия филм се знаеше само, че е любовен. Дотолкова, че предварително се появиха сравнения с легендарния „Един мъж и една жена“ на Клод Льолуш. Но истинската изненада дойде от избора на главния актьор. Морети, който обикновено работи със своето собствено филмово семейство, този път повери ролята на французина Луи Гарел.

И така, Грета (Жасмин Тринка) е актриса, а Матео (Луи Гарел) е книжар.

Когато се срещат, той вече е женен за норвежка и има син, тя пък е младоженка. В деня на сватбата си решава да поиграе тенис и случайността я отвежда на корта, където среща Матео. Побеждава го, а в сърцето на мъжа нещо трепва - силно и безотказно.

Оттук нататък, в продължение на 17 години, Грета и Матео живеят всеки за себе си. Семейства, деца, работа, други връзки, лични кризи. Срещат се, разминават се и отново се намират, животът непрекъснато ги поставя един пред друг, но никога в точния момент.

Когато Грета е на снимки в Сан Себастиан, научаваме, че малката ѝ дъщеря има проблеми с общуването и предпочита да бъде сама. Грета постепенно се отказва от актьорството, за да бъде близо до нея, започва да работи с деца. Матео пък губи баща си, но не и любовта си към Грета. Двамата отново се срещат, отново се разминават, отново се намират.

„Ще те чакам вечно“, казва той с патетичната увереност на човек, който вече е решил всичко. „Няма как да сме заедно“, отвръща тя.

Всичко в тази история е сантиментално. Още повече, когато чувствата внезапно избухват в танци: вкъщи, на улицата, сред случайни минувачи, избрани, за да се превърнат в хор на чуждата любов. Морети не се опитва да прикрие мелодрамата. Напротив – оставя я да стигне докрай. Няма я обичайната му дистанция, няма го политическия памфлет, нито постоянното намигване към самия себе си, в което е имало всичко друго, но не и патос. 

Тук Морети просто вярва на историята си.

А Луи Гарел играе Матео така, сякаш е намерил някъде младия Морети и го е поканил във филма. Ироничен, несръчен, непрактичен, малко нелеп и напълно убеден в собствената си влюбеност. Гарел е странен, но удивително достоверен двойник – от друга езикова среда, от друго поколение, но от същата кръвна група. Духовното огледало на Морети, което Гарел успява да изиграе с достатъчно ирония, за да не го превърне в карикатура, и с достатъчно сериозност, за да повярваме на чувството му.

И може би именно тук е най-голямата промяна у Морети.

На 73 години режисьорът, който толкова години наблюдаваше абсурдите на обществото и собствените си слабости с иронично недоверие, този път той се оставил на любовта. Дори на сексуалната страст в нея. 

Все пак, възможно ли е да се е вдетинил? Отговорът на този въпрос и по-скоро отрицателен. 

„Ще се случи тази нощ“ не е филм за любовта като спомен или травма. Той е за любовта като упоритост. За двама души, които могат да пропилеят години, да живеят с други хора, да поемат в различни посоки и въпреки това да не престанат да се търсят.

Публиката в препълнената Sala Grande на Лидо разбра това. И дълго аплодира филма.

След 37 Морети се завърна във Венеция с най-неочаквания си ход – мелодрама, която не се срамува да бъде такава.

Павлина Желева

специално за „19 минути“