Погребваме сърцето на великия Кръстьо Сарафов

Сред плеядата театрални величия, намерили дом в Бургаския театър блести и патриархът Кръстьо Сарафов. Хиляди анекдтоти се разказват за прочутия илинденчанин, като най-популярният - разбира се - е за "застъпничеството" на брат му, революционерът Борис Сарафов пред директора на Народния театър, който отказвал да му даде ролята на крал Лир. Борис нахълтал в кабинета, разтворил пардесюто си, под което били наредени пищови, ками и рязана пушка и попитал: "Ке го игра ли наш Кръстьо царот, или да?" А от вратата се показали две рошави четнически глави и едната рекла: "Воеводо, ние ке тербваме ли нещо, или веке го утепа?" . Според друга версия, разговорът започнал така: "Тии, директоре, дечиня имаш ли? Оти требува да раснат сираци?"

На 150-та годишнина от рождението му, София реши да погребе сърцето на актьора, което до днес се съхраняваше в театралния институт НАТФИЗ. Но Бургас пази и ще пази спомена за Кръстьо и за да възстановим духа му и славата на Бургаския театър, редно е днес и ние да се попитаме "Ке требуваме ли нещо?" И каквото "требва", да сториме!  

Любен Дилов - син

Илюстрация: Портрет на Кръстьо Сарафов като Шекспировия Фалстаф, нарисуван от Дечко Узунов