Мила Георгиева представя Годишните времена от Вивалди

сравни с комбинация от диаманти и перли“, каза още Ешкенази. Четирите концерта за цигулка и струнен оркестър Le quattro stagioni от Антонио Вивалди са сред най-емблематичните барокови шедьоври. Цигулката е голямата любов на Вивалди и той е смятан за майстор на инструмента, въпреки че някои негови съвременници приемат свиренето му за екстремно – твърде драматично, твърде изразително, твърде виртуозно. В онази епоха целият цикъл „Годишни времена“ е смятан за много смела творба, заради резките контрасти и динамични смени в характера на музиката. „Годишните времена“  са ранен пример за програмна музика, която изобразява конкретни картини чрез звук. Вивалди пише четири сонета, в които подробно описва какво е искал да изобрази в музиката:  пеенето на птиците, ромоленето на ручеите през пролетта; изгарящата жега на лятото и бури, които изравняват житните полета; празниците на новите лозарски и ловни трапези през есента; уюта около огнището, но и сковаващия студ и лед на зимата. Cuatro estaciones porteñas  (Четирите сезона на Буенос Айрес) са четири носталгични танго пиеси от Астор Пиацола, които не са замислени като цикъл, но в последствие авторът ги изпълнява заедно.  Тангото, като танцова традиция произхожда от пристанищните кафенета и публични домове на Буенос Айрес. То е пресъздадено от гения на Пиацола, който му придава нова форма и нов смисъл, експериментира с него, изгражда мостове между стиловете и променя разбирането за този вид музика. В края на 20-ти век руският композитор Леонид Десятников прави нов аранжимент на Cuatro estaciones porteñas, с който се подчертава връзката между аналогичния цикъл на Вивалди. Аранжиментът е за соло цигулка и струнен оркестър и във всяка част Десятников включва цитати от Вивалди, но понеже сезоните в северното и южното полукълбо са обърнати, затова например към Verano Porteno (Лято) е добавен  цитат от „Зима“ на Вивалди. Така двете поредици годишни времена заживяват своя нов живот в една уникална симбиоза, която предлага неповторимо изживяване, особено при живо концертно изпълнение, изискващо във висша степен техническо майсторство и музикална зрялост от целия ансамбъл.