Защо Гълъб реже образованието в бюджета?

Проектобюджетът може да се коментира от много гледни точки. Една важна част от философията му е структурата на разходната част. Бегъл поглед върху функционалния разрез на разходите показва, че най-голямото намаление като процент от БВП за 2026 г. ще е на разходите за образование.  Средносрочно - на разходите за развитие като цяло. 

Без значение, че това в дългосрочен план са разходите с най-висока обществена възвръщаемост. Разходите, които формират потенциала за растеж.

Ще се пести от там, където е най-лесно, а не където има най-голяма неефективност. 

Не казвам, че няма бюджетен проблем и не трябва да има намаление или въздържане от увеличение на разходи, а това, че кои разходи увеличаваш и от кои пестиш е едно от най-важните политически решения и послания. 

Разходите за образование не са причина за бюджетния дисбаланс. Ако погледнем увеличението на разходите като процент от БВП през последните 5 години (в сравнение с проектобюджета за 2020 г. - последната от периода на благоразумната бюджетна политика), ще видим, че най-големият ръст е на социалните разходи - с 4,1% от БВП (от 11,7% на 15,8% от БВП), и на разходите за отбрана и сигурност - с 1,4% от БВП (от 4,1% на 5,5%). В същото време разходите за образование са нараснали с 0,3% от БВП (от 4,2 на 4,5%), като и сега са под средната стойност за ЕС. 

Бюджетните разходи с най-голям ръст са тези свързани с ТЕЛК-решения - 12 пъти за пет години. Миналата година тогавашния министър на труда и социалната политика Борислав Гуцанов изведе темата за реформата в ТЕЛК като приоритет. Сега не сме чули дума за проблема от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите (впрочем бивш министър на труда и социалната политика). Няма дума и в доклада към бюджета.

Красимир Вълчев, депутат