18.01.2026 07:45

За Гренландия от Гренландия: Защо там никой не иска Дания не от вчера (Фотогалерия)

Видян 3512 пъти | Коментари 0
Гласували 1 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

Какво е това знаме, питам служителя на импровизираното летище - същинска барака, преди да отлетя от Гренландия. Човекът, който е граничар, митничар, продавач и всичко, заедно със своя колега, гордо ми обяснява:


"Това е нашето знаме, ние сме независими, имаме толкова природни залежи, които Бил Гейтс и Пол Алън ударно изследват от години", отговаря ми той като сочи към флага, подобен на индонезийския с червено отгоре и бяло отдолу, но и със слънце в средата като на Япония.



В хотела в селото, където каца единственият европейски самолет, идващ от малкото централно летище на исландската столица Рейкявик, вече са ми разказали колко е несправедливо, че на всички карти и атласи Гренландия е представяна като по-малка от Австралия, а всъщност е доста по-голяма. Нейната площ е 2,166 млн. кв.км или точно половината от територията на всичките 27 държави в Европейски съюз. Иначе казано - 20 БЪЛГАРИИ.


Поразен съм от немотията наоколо - селяните имат обща баня и тоалетна, никаква работа, освен свързана с шепата туристи, кацащи на аерогарата с прах, вместо асфалт на пистата, с малки исландски самолетчета от типа на нашите някогашни АН-чета.




Най-поразително е положението в смесения магазин - досущ като в нашите селкопи от соца, има 1 вид бисквити, един вид салам, един жълто сирене, някакви консерви - тенекета и буркани и това е. Всъщност, бисквитите са единственото датско в Гренландия, към която чисто формално тази огромна земя принадлежи, както преди това към нея са били проиграната в пиянска нощ Норвегия - до 1905 г, Исландия до 1948 г. и "зелената земя", както в превод се нарича този огромен остров с планини като Алпите и безброй малки, големи и още по-големи айсберги, обагрени в различни нюанси на свелосиньото и кафявото. Ескимосът, който кара лодката ни, пореща вълните на слалом между огромните ледени късове, не говори никакъв език и с швейцарските ми спътници няма как да го питаме истина ли е, че на неговия език има 7 отделни имена на цветове на снега, както гласи едно популярно клише.


Младата ни екскурзоводка обаче обяснява на английски, че няма такова нещо като ескимоски, а хората от Източна и от Западна Гренландия говорят на различни езици и не могат да се разбират помежду си. Сигурно, защото едната е обърната към Европа, а другата - към Америка, шегувам се аз. А тя не разбира това като шега.


Но казва неприятни неща за метрополията Дания, която никак не се грижи за поданиците на своята корона, населяващи острова, колкото и да са малко - 56 000 души.


Самата тя учи в университет в Копенхаген, за което както разбирам има квоти за тукашните хора, както навремето при соца имаше за българските мюсюлмани. Но това не я прави никак претопена в датската култура и начин на живот. Но, казва тя, животът в родината ми е труден, няма работа, хората живеят в съборетини, както виждам и сам.


Най-импозантното здание е едноетажната черква, която - както ми обясняват, е сглобена от дъските на кораби, претърпели крушение в залива на селото. Посещавам я и лързо излизам от нея. Потискаща е.


Очите ми любопитно кръжат наоколо и търсят някаква близост с България, освен отчаянието в омите на хората, докато крача наоколо и наблюдавам местните, повили главите в големи мрежи срещу нагли мухи, докато се разминаваме сред разкаляния пейзаж. 


Улици няма, къщите се срутват. Друга прилика с българското село са бездомните кучета, от чиято козина са направени "сувенирите" в минимагазинчето - част от импровизираната поща, и глухарчетата - единствената вирееща тук трева, да не кажем цвете!



Хората не се оплакват от мизерния си живот, а от времето - юли, казват, температурата стигнала над 20 градуса. При моето августовско посещение беше 12, което си е бая за място, намиращо се на 8 часа северно със самолет от София - толкова път, на колкото е Ню Йорк, но в западна посока.


"Това е нашето полукълбо", както казва президентът Тръмп, обяснявайки защо превзема Венецуела, заканва се на Куба и изчаква момента за Гренландия, и продължава - "единствената граница на пълномощията ми е моят личен морал". ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!


Борис Ангелов


Гренландия - България



Добави в:

Facebook facebook.com

19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

RSS

Най-нови

реклама

към тв програма тв програма

бТВ Синема 24 юни 21:00ч.

Отново на 17 2009 г. ‧ Комедия/Фентъзи ‧ 1 ч 42 мин

Режисьор: Бър Стиърс Американски актьор
В ролите: Зак Ефрон Майк О'Донъл Матю Пери (Майк О'Донъл) Матю Пери Майк О'Донъл Лесли Ман (Скарлет) Лесли Ман Скарлет Томас Ленън (Нед) Томас Ленън Нед

виц на деня

По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:

- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?

Тя си поглежда гърдата и възкликва:

- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!

към хороскоп хороскоп

водолей