Веднъж измамник, Винаги измамник: Генетиката

Оказва се, че старата поговорка „измамникът винаги е измамник“ може да се окаже вярна.Това твърдение означава, че ако някой изневери на партньора си веднъж, той със сигурност ще го направи отново и отново, като серийните измамници постоянно търсят нови сексуални партньори в един хроничен модел на изневяра.

Сега изследователите смятат, че има научни данни в подкрепа на това убеждение.

Около 40% от неженените двойки и 25% от женените двойки съобщават за изневяра във връзката си, а проучване от 2018 г. показва, че вероятността хората, които са изневерявали в миналото, да го направят отново, е три пъти по-голяма.

Въпреки че не е етикет, официално признат в психологията, изследователите са установили някои общи черти, обусловени от генетиката, които са характерни за хроничните измамници, което предполага, че многократните изневери могат да бъдат записани в нечия ДНК.

Учените смятат, че хората с ген за търсене на тръпка, наречен DRD4 VNTR, имат специфичен вариант, който се свързва с намалена чувствителност към допамина, което може да означава, че се нуждаят от повече стимули, за да се чувстват удовлетворени.

Тази генна вариация би могла да бъде причина за пристрастяването към алкохола и хазарта, разпуснатостта и склонността към измами.

В едно проучване обичайните измамници са попитани дали могат да открият три разлики в две сходни снимки, въпреки че има само една или две. Измамниците все пак твърдят, че са открили три.

Сканирането на мозъка, извършено по време на упражнението, показало, че когато измамниците са били нечестни, областите на мозъка им, свързани с поведението на търсене на възнаграждение, са светнали.

Проучването установи, че когато участниците се замислят дали да бъдат честни, или нечестни, някои мозъчни области, свързани със саморефлексията, стават по-активни, особено при измамниците, които са изправени пред морални дилеми и претеглят последствията от действията си.

Макар че това не е сигурен тест за определяне на това дали даден човек ще изневери, резултатите показват, че измамниците може да са по-малко склонни да се замислят за това как техните действия влияят на другите и как областите на мозъка им, отговорни за самоанализа, не функционират по същия начин като тези на честните хора.

Но изследователите подчертават, че наличието на определена генетична склонност към определено поведение не гарантира, че това поведение ще се прояви. Много хора с вариация на гена DRD4 VNTR остават верни в отношенията си, а много хора без такава вариация не го правят.

Мария Пенчева