Учени създадоха карта на най-гъделичкащите места по човешкото тяло

Учени установиха кои части на човешкото тяло са най-чувствителни към гъдел, като резултатите показват, че тези „горещи точки“ са почти еднакви при хора от различни държави и култури.

Изследователи от университета „Радбауд“ в Нидерландия са проучили близо 450 души от три различни културни групи – китайци, нидерландци и гърци. Участниците трябвало да посочат местата по тялото, на които са най-чувствителни към гъдел.

Резултатите, публикувани в списание Nature Human Behaviour, показват, че шията, подмишниците, коремът, страничните части на торса и стъпалата са сред зоните, които най-силно предизвикват гъдел.

Общо 71% от участниците определят себе си като умерено до много гъделичкащи се, а смехът е най-често срещаната реакция.

„Използвайки многовариантни техники за машинно обучение, нашето изследване разкри подробна карта на чувствителността към гъдел по човешкото тяло. Тази карта се оказа забележително сходна при различните култури и определи подмишниците, страничните части на торса и стъпалата като основните „горещи точки“ за гъдел при хората“, посочват учените.

Според тях едно от възможните обяснения е, че тези части на тялото сравнително рядко са докосвани в ежедневието. Затова неочакваният допир там може да предизвика по-силна реакция на изненада.

Има обаче разлика в зависимост от това кой гъделичка човека. Когато става дума за членове на семейството или приятели, най-чувствителни са шията, подмишниците, коремът и стъпалата. Когато гъделичкането идва от романтичен партньор, към „горещите точки“ се добавят слабините и вътрешната страна на бедрата.

Изследователите откриват и любопитна прилика с поведението на човекоподобните маймуни. Те също използват ръцете и пръстите си, за да се гъделичкат помежду си, като често докосват същите области – подмишниците, стъпалата, корема и шията. И при хората, и при човекоподобните маймуни това поведение е по-често между индивиди, които имат близка връзка.

Гъделичкането освен това е по-разпространено в детството и постепенно намалява с възрастта. Според учените тези сходства подсказват, че то вероятно е дълбоко вкоренена в еволюцията черта, споделяна от човека и останалите човекоподобни примати.

Точната функция на гъдела обаче все още остава загадка.

Предишно изследване от 2024 г. установи, че смехът, предизвикан от гъдел, действително звучи различно от смеха при шега или забавна ситуация. При експеримент около 200 души успели да разпознаят смях от гъдел с приблизително 60% точност.

Допълнителен анализ на 887 видеоклипа в YouTube показал, че при гъдел хората имат по-малък контрол върху гласа си, а смехът се възприема като значително по-неволен. Според учените това подкрепя теорията, че гъделичкането представлява древна форма на социално и игрово поведение.

Наталия Каменова