Слънчевата светлина убива коронавируса 8 пъти по-бързо от предвиденото: Проучване

Изследователите са открили, че коронавирусът се инактивира от слънчевата светлина до осем пъти по-бързо при експерименти, отколкото се предвижда от съвременното теоретично моделиране, осигурявайки проблясък надежда за обръщане на вълната на пандемията, предаде RT.

Асистентът по машиностроене в Университета в Санта Барбара Паоло Луззато-Фегиз проведе анализ на проучвания през 2020 г., изследващи ефектите от различни форми на UV лъчение върху SARS-CoV-2 и установи значително несъответствие.

Както при цялото електромагнитно излъчване, UV пада върху спектър, като UVA с по-дълги вълни реагира по различен начин с части от ДНК и РНК, отколкото другите UVB вълни от средния диапазон, съдържащи се в слънчевата светлина, които убиват микробите и причиняват слънчево изгаряне при хората.

По-рано е показано, че UVC радиацията на къси вълни деактивира вируси като SARS-CoV-2, който е отговорен за Covid-19, но този участък от UV спектъра се отклонява от озоновия слой на Земята. Експериментално проучване от юли 2020 г. тества силата на UV светлината върху SARS-CoV-2, съдържаща се в симулирана слюнка и установява, че вирусът е инактивиран за по-малко от 20 минути.

Теория, публикувана месец по-късно, предполага, че слънчевата светлина може да постигне същия ефект, което не съвсем се допълва. Това второ проучване заключава, че SARS-CoV-2 е три пъти по-чувствителен към UV лъчение на слънчева светлина, отколкото грипният вирус А.

По-голямата част от коронавирусните частици са станали неактивни в рамките на 30 минути след излагане на обедната лятна слънчева светлина, докато вирусът може да оцелее дни под зимна слънчева светлина.

„Експериментално наблюдаваното инактивиране в симулирана слюнка е над осем пъти по-бързо, отколкото би могло да се очаква от теорията“, каза Лузато-Фейгиз и неговият екип. „Така че учените все още не знаят какво става.“

Екипът подозира, че тъй като UVC не достига до Земята, вместо да атакува директно РНК, дългите вълни UVA в слънчевата светлина взаимодействат с молекули в средата на вируса, като слюнка, която ускорява инактивирането, в процес, наблюдаван по-рано при пречистване на отпадъчни води.

Констатациите показват, че UVA излъчвателите могат да бъдат добавени към оборудване като системи за филтриране на въздуха, за да осигурят евтино и енергийно ефективно средство за намаляване на разпространението на вирусни частици. Маски и социално дистанциране повече от вероятно все още ще са необходими, но такива базирани на ултравиолетови лъчи интервенции могат да бъдат от полза, тъй като нациите се борят с повтарящи се вълни от пандемията въпреки усилията за ваксинация.

Illustration: © Ricardo Esquivel from Pexels