Растенията имат интелект: Учен

Наблюдавано е, че растенията взаимодействат с околната среда по начин, който според един от учените доказва, че те са съзнателни.

Пако Калво, професор в Университета на Мурсия в Испания, който от години изследва интелигентността на растенията и решаването на проблеми, открива, че мимозата изглежда се "учи от опита", когато спре да се сгъва.

В психологията това е най-основната форма на учене - казва Калво пред DailyMail.com.

Този модел на сгъване, след което престава да се сгъва, е в съответствие с идеята, че това растение е научило нещо в резултат на опит, а не от своите гени.

Професорът също така отбеляза, че други растения общуват помежду си чрез химикали, решават проблеми и дори изглежда имат спомени.

Много учени определят интелигентността като наличие на централна нервна система, в която електрическите сигнали предават съобщения на други нерви, за да обработват информация.

За сметка на това растенията имат съдова система, която представлява мрежа от клетки, които пренасят вода, минерали и хранителни вещества, за да им помогнат да растат.

Мислим за растенията като за ресурси, за гориво, за кислород, за текстил, за храни, но не ги уважаваме заради самите тях - казва Калво.

Ако можем да разберем друга форма на интелигентност, която не изисква мозък, може би ще разберем какво ни обединява в дървото на живота.

Трябва да намерим главния ключ. 

 Някои растения сякаш "помнят" засушаванията, като пестят вода по-ефективно от растения, които не са преживявали засушавания преди това, а ягодите могат да бъдат обучени да свързват светлината с хранителните петна, казва професорът.

Той обяснява, че растенията се научават да определят времето за отделяне на прашец в зависимост от присъствието на опрашители, като например пчели.

Изследователите също така предполагат, че растенията може да могат да броят, да вземат решения, да разпознават своите роднини и дори да помнят събития.

Проблемът е, че хората имат разбиране за интелигентност, основано на самите тях - което е съсредоточено върху животните с мозък и ни кара да пренебрегваме други възможни интелигентности и съзнания.

"Нашето мнение е, че трябва да си животно, иначе не можеш да бъдеш умен. Това е много късогледо", казва Калво.

Неотдавнашно проучване, проведено в университета Корнел, установи, че Златникът отделя химикал, когато е изяден от бръмбари, който заблуждава насекомите, че са повредени и са лош източник на храна - тогава близките златни пръчици правят същото.

Андре Кеслер, химически еколог и професор в Корнел, казва: "Това отговаря на нашето определение за интелигентност.