Отказът от руския газ е струвал на Германия 50 млрд. евро: Билд

Германия е похарчила около 50 млрд. евро (58 млрд. долара), за да смекчи последиците от рязкото поскъпване на енергията след намаляването на вноса на руски газ през 2022 г., съобщават германските издания „Зюддойче Цайтунг“ и „Билд“.

След ескалацията на конфликта в Украйна Германия драстично намали вноса на руски природен газ, който преди това покриваше 55% от потреблението ѝ. Промяната доведе до по-високи енергийни разходи и допринесе за продължителния икономически спад, засегнал както домакинствата, така и промишлеността и отслабил конкурентоспособността на германската икономика.

„Зюддойче Цайтунг“ съобщи в четвъртък, че Министерството на финансите е посочило сумата от 50 млрд. евро в отговор на запитване на депутата от Зелените Робин Вагенер. В нея са включени мерки за подпомагане и стабилизиране, сред които тавани на цените на електроенергията и газа, еднократно плащане за пенсионерите и спасителни пакети за газови компании.

„Билд“ цитира няколко експерти, според които общата икономическа цена на енергийната криза, включително изграждането на нови терминали за втечнен природен газ (LNG), вероятно е „значително по-висока“.

Опозиционната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) многократно критикува решението на Берлин да се откаже от зависимостта си от руските енергийни доставки. Съпредседателят на партията Алис Вайдел заяви през юни, че „евтината енергия от Русия беше тайната на успеха на „Произведено в Германия“.

„Загубата на тази енергия ни върна години назад. Стотици хиляди работни места бяха загубени. Това ни направи зависими от Съединените щати, които ни продават енергия на много по-високи цени“, заяви тя.

Покачването на цените на енергията може да е допринесло и за нарастващата популярност на AfD, сочи проучване, публикувано в края на юли. Изследването, озаглавено „Политическите последици от шоковете в цените на енергията“, установява, че „големите и внезапни увеличения на разходите на домакинствата за енергия съвпадат с нарастващо политическо недоволство и изборни успехи за популистки партии, особено за дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“ (AfD)“.

Според анализа германците, които са били засегнати от увеличение на цените над средното равнище, са били със 7,5 процентни пункта по-склонни да подкрепят AfD.

Тенденцията е особено ясно изразена в бившата Източна Германия, където „цените на енергията са се увеличили най-силно“, посочват изследователите. Те обръщат внимание и на изборните успехи на AfD в Тюрингия, Бранденбург и Саксония през 2023 и 2024 г.

В неделя AfD спечели регионалните избори в Саксония-Анхалт с 43,8% от гласовете, докато Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц остана втори със 17,2%.

Няколко скорошни социологически проучвания показват, че AfD е партията с най-висока подкрепа на национално равнище – около 28%.

Пламен Валентинов