Неграмотността проваля 2/3 от кандидат-студентите

Неграмотността проваля двама от всеки трима кандидат-студенти, стана ясно, след като от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обявиха резултатите от изпита по български език и литература. Слабите оценки от него са 1113, което прави 47,24% от явилите се да кандидатстват в най-старото висше училище у нас, разчитайки на познанията си върху родния език и литературата ни. Оценките между 3,00 и 3,49 (което означава „среден“) са 21%, което означава, че над 2/3 от явяващите се на изпит с претенции да познават сравнително добре граматиката и владеенето на писменото слово са с доста сериозни пропуски в познанията си върху основния предмет в родните училища. Тройката на практика означава отпадане от класиране или в най-добрия за кандидат-студента вариант „закачането“ му за специалност, която не е от предпочитаните сред мераклиите да учат в Алма Матер.

Специалисти по български език и литература определят падналите се теми за съчинение или есе като не особено трудни, което като цяло би следвало да означава справяне със задачата поне на средно равнище. Като тема за интерпретативно съчинение беше изтеглена „Самотата в поезията на Димчо Дебелянов“, а като алтернатива кандидат-студентите можеха да съпоставят цитати от Елин-Пелиновия разказ „Мечтатели“ и Вапцаровото стихотворение „Писмо“. Въпреки че самотата е основният мотив в Дебеляновата поезия и в часовете, посветени на Дебелянов, се говори главно за нея, мнозина от желаещите да учат в Софийския университет я определиха като много трудна. Оказва се обаче, че резултатите и в по-свободния жанр на есето говорят за засилващата се неграмотност сред българските зрелостници.

„Основният проблем пред нашите гимназисти, който се отразява негативно върху уменията им да пишат грамотно и последователно, е големият обем на учебния материал по български език и литература и малкото часове, предвидени за неговото усвояване“. Това заяви за 19` Станислав Георгиев, старши експерт по български език в Регионалния инспекторат по образованието в София. Според него именно това разминаване е причината в горния курс възлаганите от учителите писмени текстове да са малко на брой. Именно писането на текстове според Георгиев е в основата на овладяването на трите компонента, определящи владеенето на езика – правопис, пунктуация и интерпретиране на художествен текст.