НАП ще получава данни за клиентите на криптоплатформи

Доставчиците на услуги за криптоактиви в България ще трябва да предоставят на Националната агенция за приходите (НАП) данни за клиентите си, включително имена, адрес, дата и място на раждане, данъчна резидентност и данъчен номер. Промените са заложени в законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който беше приет на второ четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.

Целта е данъчните администрации в ЕС и партньорски държави да могат автоматично да обменят информация за хората и компаниите, които търгуват с криптоактиви, за да се установява дали те изпълняват данъчните си задължения.

За да изпълняват новите изисквания, компаниите, предоставящи услуги с криптоактиви, ще трябва да се регистрират и да подават необходимата информация в една държава членка. Българските доставчици ще предоставят данните на изпълнителния директор на НАП.

Информацията няма да се ограничава само до самоличността на клиентите. Доставчиците ще трябва да подават данни и за всеки вид криптоактив, по отношение на който са извършвани сделки, прехвърляния или обмяна.

Промените въвеждат в българското законодателство изискванията на европейски директиви за административното сътрудничество и обмена на данъчна информация.

С промяна, предложена между първо и второ четене от Константин Проданов от "Прогресивна България", се въвежда тримесечен срок от обнародването на закона, в който доставчиците на услуги за криптоактиви и финансовите институции трябва да изпълнят задълженията си за комплексна проверка на клиентите.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че срокът е необходим, тъй като европейската директива е в сила от 1 януари 2026 г., съобщи БТА. Без преходен период доставчиците биха се оказали в нарушение на закон, който ще има обратно действие от началото на годината.

Бюджетната комисия единодушно отхвърли и предложението министърът на околната среда и водите и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите да могат да искат разкриване на осигурителна информация.

Темата е била поставена още при първото гласуване на законопроекта. Между двете четения са получени становища от Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите. Според финансовото ведомство на този етап няма необходимост представителите на МОСВ да получават подобни правомощия и затова текстовете са отпаднали.

Пламен Валентинов