Най-красивата граница в света: от Кап д’Ай до Монако (ФОТОГАЛЕРИЯ)

Най-красивата граница в света е въображаема, но мястото е наистина прекрасно. Ролята се изпълнява от тунел от зеленина зад плажа и мъничкото пристанище за яхти на Кап д’Ай, Франция до Монако. СНИМКИ ТУК!

На успоредната улица присъствието на двама полицаи насред платното е единственият знак за пресичане на „браздата” между две държави, като спокойно може и да не ги забележите, ако сте пешеходец. Хеле, както повечето, ако правите своя сутрешен джогинг или бързате за мач на стадиона на страната със само 2 кв.см територия, която е дом на Григор Димитров, за да не плаща данъци, а беше и на Димитър Бербатов, когато за кратко защитаваше цветовете на местния футболен клуб, които са същите като на държавата – джудже: червено и бяло.

Няма по-прекрасно пресичане на граница в света от налвизането на тази. Популярна разходка сред туристите на Ривиерата е да слязат от влака в сутрешните часове на мъничката гара Кап д’Ай. Да пресекат тунела под жп линията, да свърнат вляво и през хубавата тераса – градина на близкия класен ресторант и отново вляво да свърнат по крайбрежната алея. Ако персоналът не ги допусне, налага се да прескочат ниско ограждение, на което има табела, че алеята е Опасна за живота.

Такива съоръжения има няколко по пътя за Монако върху красивите скали покрай наистина изумруденото на цвят море, дало името на Лазурния бряг. Тук водата е най-чиста, защото околните вили – някои на легенди като Грета Гарбо - са кацнали по канарите – врязващите се в Средиземно море крайни разклонения на Алпите. Тук ги наричат Морски Алпи и на тях е кръстен целият регион на Ница. Толкова по темите за „уникалните” български съчетания на планина и море, които само ние си мислим, че са неповторими. Истината е, че тук са доста по-впечатляващи, отколкото при Златни пясъци или Емона с Балкана или при Созопол със Странджа. Вижда се на снимките.

Така че единствената пречка по пътя ви от последното френско селце, по-скоро вилна зона в нашите представи, до Монако са само четири или пет ниски ограждения, които дори децата прескачат без проблем. А семейните разходки са я изпълнили с живот през пролетта, лятото и есента. Другата основна група посетители на алеята са практикуващите тичане. Разбира се, и феновете на фотографията не са малко.

Алеята се качва и слиза, което зависи от канарите, в чиито поли е прокарана – също каменна и доста тясна на места, но идеално укрепена върху скалите. Обикаля вили и цели имения, разполага със специално изработени пейки и панорамни тераски за отмора и отснемане на селфита и цели фотосесии.

Още преди един решителен ляв завой, се открива и първият изглед към Монако. За разлика от Кап д’Ай профилът на княжеството погрозня значително през последните 19 години. Така че се разкрива гледка към бетонни чудовища – блокове с малки, големи и още по-големи апартаменти, кацнали на първите метри от скромната територия на принципата.

Алеята стига до по-голямо на ширина, но също достатъчно ниско, за да може да бъде лесно прескочено, препятствие с парапет. От него започва паркингът на т.нар. пристанище на последното френско село. То се простира в минизаливчето с малък, с недотам добър пясък плаж. Покрай тях минава зеленият тунел, който споменахме, водещ до своеобразен форум. От него почва Монако, посрещащо с тунел под първия си грозен блок. Преминали през него се озоваваме в съвсем различна среда.

Покрай близкия стадион фучат Ферарита и Ламборгинита, други свръхскъпи коли са паркирали наоколо. Мрачни полицаи от княжеството „дирижират” движението, от което то няма никаква нужда, защото не е така интензивно по криволичещите пътни артерии, една от които – досами стадиона, минава под една минималистична стилна сграда.

Не след дълго човек се озовава пред най-малко известния монакски залив с едно дълго, но тясно яхтено пристанище. Както на много места в княжеството, движението е на няколко нива, като посредством ескалатори пешеходците могат да се качат на второ ниво, където ги очаква панорамна тераса за снимки, форум и търговски център тип мол, указателтни табели към различни забележителности на Монте Карло. За по-пряко обаче могат да минат през тунела за автомобили, който ги изкарва без заобиколки в старата част на града-държава, недалеч от замъка като от приказките, където реално живеят принцовете и принцесите му. Не са далеч и голямото яхтено пристанище, хълмът Монте Карло с казиното, кафе и хотел Дьо Пари, другите забележителности, които всеки познава поне от кадрите от състезанията от най-популярния кръг на Формула 1.

Борис Ангелов