Марк Казънс обикаля Карлови Вари с тениска и шорти

Павлина Желева

специално за „19 минути“ 

Феноменалният Марк Казънс / Mark Cousins човекът, който през последните петнадесет години вероятно е направил повече от всеки друг за популяризирането и преосмислянето на историята на киното, за пореден път е на фестивала в Карлови Вари. Без каквато и да е суета той преминава от една прожекция в друга в традиционното си „фестивално“ облекло – черна тениска с надпис documentary kills fascism и шорти „асорти“. За миг не спира да обяснява защо и как е решил да направи 16-серийната си поредица за развитието на документалното / Story of Documentary Film. 

Бившият директор на прочутия фестивал в Единбург, в момента историк на киното, писател, есеист, куратор, преподавател и най-близък приятел на легендарната Тилда Суинтън, е не само удивителен режисьор, но и един от най-прекрасните фланьори из епохи и градове, в които обожава да се „губи“. Тръгне ли да представя мегапроекта си, в който всяко десетилетие на киното е разнищено до последния детайл, разгъва голям лист хартия, разграфен на квадрати и правоъгълници.

Пояснява защо почеркът му е непонятен за другите, но пък той си го разбира, защо концепцията му се крепи на здрава интелектуална структура, защо, вече 16 години, със собствен глас и винаги субективно, обобщава превръщането на хората в кино. Леко закъсан, малко избелял този безценен лист не дава на времето да го съсипе, за да не предаде стопанина си, който също няма намерение да се разделя с него. Необходим му е, за да споделя онова, което знае най-добре – документалното кино променя начина, по който гледаме на света.    

Конкретната причина, заради която е в Карлови Вари този път, е най-новата част от поредицата - десетилетието на 80-те години. Видно е, обяснява той, че снимането е станало по-достъпно, а стилът - по-интимен. Но и напрежението от студената война е нараснало, социалните неравенства - също. На фона на стотици кадри на хора, събарящи омразната Берлинска стена, светът през очите на Казънс е върволица от проблеми. Имената на континентите нямат особено значение – Европа, Азия, Африка или Америка – навсякъде гражданските общества се бунтуват, защото „това единственото легитимно право на обезправените“.  

Как обаче, този удивителен човек успява да достигне до невероятни горещи точки на света, да прекосява земи, да се вглежда в лица?

Как поддържа любопитството си? 

Прекарал е месеци в Сараево по време на обсадата, помогнал е за учредяването на филмовия фестивал: „да, беше война, но какво от това“, обикалял е из Иран, при това в компанията на Абас Киаростами, снимал е в Индия, Бразилия, Лос Анджелис, Будапеща, Москва и къде ли не още. 

Това, че гледа стотици, дори хиляди архивни документални кадри не е изненадващо – така би постъпил всеки истински професионалист. Това обаче, което удивлява е как успява да избере ключовите сцени, как ги подрежда по начина, по който иска, как след това си пише текстовете – поетични разкази от първо лице. 

Най-неочаквано, а може би не, но се оказа, че тази пролет е бил в София, прекарал е часове в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“ – „да връзката ми с България минава през иконите и тази култура сега се разкрива пред мен“. Гледал е „А бяхме млади“ и Привързаният балон“ на Бинка Желязкова, нарича я огромен визуален артист, а за Андрей Пауновия парадоксален монтаж може да говори с часове.

Вече е поканен на „Киномания“, купил си е самолетните билети, да, ще покаже филма си на българската публика, която май ще го гледа и в киносалоните след това и няма как да не донесе безценния си разграфен лист, върху който е легнала цялата му безкрайно щедра душа.     

Марк Казънс – човекът събитие на Карлови Вари!