КС отмени решението на парламента срещу ценовия шок при петрола и газа

Конституционният съд обяви за противоконституционно Решението за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ, прието от Народното събрание на 13 март 2026 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2026 г.).

Делото е образувано по искане на Министерския съвет. Докладчик по него е съдия Сашо Пенов.

Конституционният съд установява, че законодателят е приел решението извън установената му с Конституцията и със законите бюджетна управленска компетентност.

В мотивите си Съдът посочва, че оспореното решение противоречи на принципа на разделение на властите – чл. 8 от Конституцията и на предвиденото в чл. 105, ал. 1 от Конституцията правомощие на Министерския съвет да осъществява вътрешната и външната политика на страната. Нарушени са и разграничените в Конституцията правомощия в бюджетния процес – на Народното събрание да приема държавния бюджет (чл. 84, т. 2), и на Министерския съвет – да изготвя и внася проект за държавния бюджет (чл. 87, ал. 2) и да ръководи изпълнението на приетия от Народното събрание държавен бюджет (чл. 106, предложение първо).

Посочва се още, че решението на Народното събрание не е съобразено със законовата правна уредба на общата бюджетна рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси, съдържаща се в Закона за публичните финанси, и със Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е прието единодушно.

Припомняме, че решението на парламента предвижда Министерският съвет да разработи и приеме мерки за подпомагане на най-уязвимите социални групи с доходи под прага на бедност, включително чрез разширяване на програмите за енергийно подпомагане. По отношение на подкрепата за предприятията и публичните услуги, засегнати от увеличените разходи за енергийни ресурси, кабинетът следва да разработи мерки и програма, насочени към транспортния сектор, градския транспорт, лечебни заведения, училища, детски градини и ясли, както и към земеделските производители.

Кирил Пламенов