Коща: Бюджетът на ЕС се нуждае от нови данъци, които държавите още не събират

Правителствата на страните от ЕС биха били по-склонни да подкрепят нови европейски данъци за следващия седемгодишен бюджет на блока, ако те осигуряват приходи, които националните власти в момента не събират. Това заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща в интервю за POLITICO.

За първи път Коща разкри какви изводи е направил от разговорите си с европейските лидери по време на обиколката си в 25 столици по един от най-трудните въпроси в бюджетните преговори – как да бъде осигурена подкрепа за нови източници на приходи за ЕС, известни като „собствени ресурси“.

Решението на този въпрос ще бъде ключово за това дали европейските правителства ще успеят да се договорят за бюджета до края на годината, преди изборите през 2027 г. във Франция, Италия, Испания и Полша да усложнят допълнително преговорите. Алтернативата е или да бъдат орязани разходите за новите приоритети на ЕС, или националните правителства да бъдат принудени да внасят повече средства.

„Ако не създадем нови собствени ресурси, ще трябва да поискаме повече пари от държавите членки“, каза Коща. „Знаем, че трябва да запазим националните вноски в разумни граници. За тази цел се нуждаем от надежден набор от нови собствени ресурси.“

Някои от обсъжданите варианти обаче, като европейски данък върху тютюневите изделия, срещат съпротива от правителствата, тъй като биха засегнали приходи, които вече се събират на национално равнище.

Тютюнът вече се облага във всички страни от ЕС, посочи Коща, което означава, че европейски данък може просто да намали приходите в националните бюджети. По-нови продукти като вейповете и електронните цигари обаче все още не се облагат в много държави.

„Има значение дали облагате едно и също нещо, или нещо различно“, каза Коща. Ако се облага нещо различно, „тогава това наистина са нови пари. И тогава постигането на споразумение е по-лесно“.

Коща посочи, че някои от предложенията могат да бъдат допълнително прецизирани, за да се отговори на опасенията на отделните правителства.

„В крайна сметка трябва да имаме набор от мерки, който да осигурява достатъчен баланс между всички държави членки“, заяви той.

На въпрос дали това означава всички правителства да бъдат „еднакво недоволни“, Коща отговори:

„Трябва да споделим недоволството.“

„Това е единственият начин да споделим и ползите от европейските инвестиции“, добави той.

Откъде да дойдат парите

Ирландското правителство, което в момента председателства Съвета на ЕС в рамките на шестмесечното ротационно председателство, подготвя нов пакет за преговорите през октомври. Той ще се основава на позициите на правителствата както по въпроса за съкращаването на разходите, така и за въвеждането на нови данъци.

Първоначалното предложение на Европейската комисия, представено миналата година, включваше пет нови източника на приходи, които според оценките трябваше да носят над 60 млрд. евро годишно. В хода на преговорите обаче правителствата се противопоставиха на варианти, които според тях биха ги засегнали непропорционално.

Сред най-непопулярните идеи е налог върху компаниите, опериращи в Европа, известен като CORE, срещу който се обявяват Германия и други държави. Полша и други страни от Източна Европа пък отхвърлят механизъм, чрез който част от приходите от облагането на замърсяващи компании да се насочват директно към бюджета на ЕС.

Европейският парламент предложи и допълнителни налози върху криптовалутите, онлайн хазарта и големите дигитални компании. През май Европейската комисия публикува оценки за потенциалните приходи от всеки от тези варианти.

Според Коща особено голям потенциал има облагането на криптовалутите, тъй като в много случаи националните правителства в момента не събират подобни приходи.

„Всички са съгласни, че няма причина криптосекторът да остава необложен“, заяви той. „Това не е разумно. Трябва да има справедливо облагане.“

По думите му обаче все още трябва да бъдат решени редица технически въпроси.

Коща определи предложението за дигитален данък като по-сложно, тъй като правителствата са разделени както по отношение на неговия модел, така и на обхвата му.

„Има много държави, които биха искали дигитален данък“, каза той. „Има страни, които вече имат такъв данък, други предпочитат той да бъде включен в CORE, а трети изобщо не харесват идеята.“

Резултатът ще зависи и от това дали налогът ще обхваща компаниите, потребителите или рекламата, допълни Коща.

По-големият спор за бюджета

Дебатът за новите приходи е пряко свързан с по-широкия спор за размера на следващия бюджет на ЕС.

Когато Кипър председателстваше Съвета на ЕС през първата половина на 2026 г., от първоначалното предложение на Европейската комисия вече бяха орязани 32 млрд. евро. Очаква се Ирландия отново да преразгледа сумата, докато Германия и други правителства настояват за съкращения за стотици милиарди евро.

Коща предупреди обаче, че орязването на средствата за основните европейски приоритети може да предизвика съпротива от държавите членки.

„Кой иска да реже от отбраната? Никой“, каза той. „Кой иска да реже от конкурентоспособността? Никой. Кой иска да реже от земеделието? Никой.“

Правителствата като цяло са съгласни, че административните разходи на ЕС могат да бъдат намалени, посочи Коща, но това няма да бъде достатъчно, за да се запълни недостигът, тъй като става дума за „много малка сума“.

По думите му всички лидери, с които е разговарял, продължават да подкрепят постигането на споразумение до края на тази година, така че следващият бюджет да влезе в сила на 1 януари 2028 г.

Ако споразумение не бъде постигнато, ЕС ще бъде изправен пред съкращения на средствата за фермери, компании, учени и студенти, предупреди Коща.

Той ще поеме водеща роля в преговорите след заседанието на Европейския съвет през октомври, когато лидерите на ЕС ще обсъдят новия преговорен пакет, подготвен от Ирландия.

Наталия Каменова