Кой ще троши 120 млн. за мониторинг и хидропроекти?

   В деня на екопротести в Банско и София, правителството отпусна невероятната сума от 120 млн.лв. – почти колкото е целият годишен национален бюджет за култура или пък толкова пари, че всички пенсионери, не само някои, да вземат коледен бонус и то от 50 лв., като го обясни с „превенция на екологични опасности”. Всъщност, парата отива в слабо известната фирма Еко антрацит ЕАД.

Понеже директно наливане би било незаконно, ще има увеличение на капитала  и закупуване на 12 млн.акции на дружеството, което и сега си е държавно от ... държавата. Внимателният прочит на решението на кабинета за 120-те милиона показва, че гигантските средства се дават за „мониторинг, управление, проектиране”, включитено и на „хидросъоръжения”. Пък 1,5 млн. хонорар на Доган пак за хидропроекти на сега управляващите им се видя голям, та и до съд се стигна. Та дават 80 пъти повече!

Бърз преглед на дейността на Еко антрацит показва, че тази фирма обявява по 1 поръчка годишно през последните три лета. И, странно защо, го прави все през втората половина на юли или през август – летните месеци, когато медиите, които без друго пооглушаха напоследък, съвсем нищо съществено не чуват и не виждат.

 Тоест, тя не осъществява онова, за което й наливат парите сама, а го превъзлага на други фирми. Интересно е, че последната поръчка, по която лице за контакт от страна на държавното дружество е лице с ислямско име, е само за 2,4 млн. лв. От този порядък са и предишните. За какво са й 120 млн.?

Интересно е и друго – Еко антрацит не се управлява от специалист инженер, хидроинженер или еколог. Но затова пък Стефан Фурнаджиев, който е босът, е бивш зам.-шеф на младежкото СДС, работил е като продавач на недвижимости. Назначен е по времето на съпартиеца си Божидар Лукарски, когато целият борд е от неуспели да се реализират сини кадри. Още един в тричленната управа е трудоустроен СДС-ар на име Юлиян Леков, който при Борисов 2 беше управител на София – област, преди това - общински съветник в Своге, завършил е стопанската академия в Свищов. И той няма нищо общо с мините, инженерството, а още по-малко с хидроинженерството. При Лукарски беше бордовик във военната фирма НИТИ – Казанлък, бившият институт по оръжията, наричан сега модерно „иновационен център”.

Пишем всичко това не за заяждане, а понеже става въпрос за значително харчене на нашите пари на данъкоплатци, които отиват за неясни проекти и наблюдение при хора, които хал хабер си нямат от това. На всичко отгоре, мнозинството в управата на тази харчлива фирма е от извънпарламентарната дясна „опозиция”, която явно добре е нахранвана.